Catholic-news

Слънчевото чудо станало във Фатима на 13 октомври 1917 г., пред очите на стотици хиляди хора. За него Дева Мария казала на децата няколко месеца предварително. При явлението си на 13 юли, когато Дева Мария открила на децата трите тайни, тя им заръчала: „Продължавайте да идвате тук всеки месец! През октомври ще ви кажа коя съм и какво искам и ще направя чудо, за да повярват всички.“ На 13 август явлението не се състояло, той като местният управител, който бил масон, отвлякъл децата и ги хвърлил в затвора и като ги заплашвал с мъчения и смърт, искал да разкрие тайната им и да ги принуди да отрекат явленията. По настояване на родителите и други жители на селото децата били освободени на 15 август. Дева Мария им се явила на 19 август в местността Валиньос и отново казала: „През последния месец от явленията ще направя знак, така че всички да повярват.“ При следващото си явяване на 13 септември, отново в Кова да Ирия, Света Богородица за трети път повторила: „През октомври ще направя чудо, за да повярват всички.“
За разлика от всички други чудеса, станали в нашата действителност, слънчевото чудо във Фатима е единственото, чиято дата и час били предсказани точно, три месеца предварително. Всеки скептик, всеки критично настроен журналист, всеки учен бил поканен да се яви на мястото с всевъзможни измерващи инструменти.

Хаосът, предизвикан от войната, но най-вече антицърковната нагласа на тогавашната върхушка в Португалия, която била силно доминирана от масонството, и катастрофалните условия за пътуване по това време били в състояние да обезкуражат най-вече представителите на науката. Усилията не си стрували за тях, твърде голяма била опасността да се изложат тотално с готовността да приемат за възможно някакво чудо.
Много загрижени били родителите на децата-ясновидци Лусия, Франциско и Жасинта. Майката на Лусия я предупреждавала:
„Нека да отидем да се изповядаме. Казват, че утре ще умрем в Кова. Ако Мадоната не направи обещаното чудо, хората ще ни убият. Затова е по-добре да се изповядаме, за да сме подготвени за смъртта.“ Лусия обаче била спокойна: „Не се страхувам да умра. Напълно сигурна съм, че утре Мадоната ще спази обещанието си.“ В крайна сметка на 13 октомври родителите й отишли заедно с нея на мястото на явленията.
Не по-малко загрижени били и родителите на Франциско и Жасинта, съпрузите Марто. Съседите им ги предупреждавали да не отиват, за да не пострадат. Бащата обаче отвръщал, че има пълно доверие, че изобщо не се бои и че е сигурен, че всичко ще мине добре. Децата му също не се страхували. Малката Жасинта казала: „И да ни сторят нещо, ние ще отидем на небето, но бедните хора, които ще ни убият, ще отидат в ада.“
13 октомври 1917 г. не бил никак лек за вярващите и любопитните. Времето било ужасно, тежки облаци били надвиснали над Сера ди Айри в сърцето на Португалия. Студен северен вятър подсказвал за приближаващата зима. През цялата нощ валял дъжд. Дрехите на хората, които пътували към Фатима или вече чакали в Кова да Ирия, били просмукани от влагата и студа. Утрото на 13 октомври изглеждало също така заплашително. Тежки черни облаци надвиснали над Фатима. Към 10 ч. започнал да вали проливен дъжд. Силен вятър хвърлял в лицата на хората водните маси, от които почвата се размекнала, а дрехите на поклонниците подгизнали напълно. Валяло непрекъснато. От памучните поли на жените капела вода, те висели като олово около глезените им. Вода се стичала от новите шапки, закупени специално за този ден, ботушите и обувките, тъпчещи в калта, се разкиснали. Някои стояли боси в калта, събули мокрите си обувки, които държали над главите си.
Но потокът от поклонници не секвал. Край тълпата минавали много натоварени волски коли и луксозни автомобили, затворени файтони и колички с импровизирани седалки, всички пълни до пръсване. Мнозина били довели и животните си, други носели провизии за два-три дни. Магарета ревели край пътя, безброй много колоездачи правели всичко възможно, за да не се сблъскат с колите и животните. Най-умните – те били най-много – си носели чадъри. Погледната отгоре, Кова да Ирия приличала на непрекъснато увеличаващо се огромно тъмно петно – под чадърите стояли хиляди Божии създания , които очаквали чудо, благослов и облекчаване на мъките си, или това, че децата ще се изложат напълно. Колкото повече наближавали мястото на явленията, толкова по-силно се чували хилядите гласове на вярващите, които молели Броеницата.
Никой не можел да преброи хората, които чакали чудото в Кова да Ирия. Оценките варират от 50 000 до 70 000 души. Професор Хосе Алмейда Гарет от Коимбра, който имал добър поглед върху тълпата от една височина край Кова да Ирия, преброил дори 100 000 присъстващи.
Антицърковното републиканско правителство опитало всичко възможно да спре наплива от хора и изпратило националната гвардия. Часове наред войниците със затъкнати щикове се опитвали да спрат хората, отиващи в Кова да Ирия. По-късно един от очевидците, американецът Доминик Райс, си спомня: Човешката тълпа проби бариерата в един ъгъл. Когато войниците се обърнаха, за да затворят дупката, хората пробиха блокадата на друго място. И преди да се обърнат, всички преминаха.“
Когато в 11.30 ч. децата тръгнали от къщи заедно с родителите си, все още валяло силно. Пътят бил кален, но това не попречило на много вярващи жени да коленичат пред децата, които вече смятали за светци. Когато пристигнали в Кова да Ирия, хората били скупчени така, че изглеждало невъзможно да се премине. Един шофьор вдигнал малката Жасинта и си запробивал път към мястото на явленията, следван от Франциско и Лусия. Непознат ударил с пръчка бащата на Франциско и Жасинта, но други направили човешка верига, за да защитят семейството.
Доминик Райс си спомня: „Отстрани имаше голямо дърво, около него – малки, ниски дървета и децата бяха там. Започна да вали още по-силно… сякаш някой бе отворил крана вкъщи. Дъжд! … На мястото, на което стоях, водата се беше покачила на почти три инча (7,5 см), а земята бе покрита с кал… бях съвършено подгизнал.“ Точно в 12.00 ч. децата стигнали малкия дъб, на който винаги се явявала Богородица през предишните месеци. Лусия погледнала набързо на изток, след което извикала на братовчедка си: „Жасинта, коленичи! Дева Мария идва! Видях светкавицата!“ … В този момент дъждът престана, небето сякаш просветляваше. Лицата на децата ясновидци се промениха, чертите им станаха по-фини, изражението им – сериозно. Те виждаха за последен път красивата бяла жена, която, обградена от бляскава светлина, витаеше над малкия дъб и сега най-после им разкри коя е и повтори защо е дошла:
„Искам да ти кажа, че тук трябва да бъде построен параклис в моя чест. Аз съм Дева Мария на Броеницата. И занапред Броеницата трябва да се моли всеки ден. Войната ще свърши, войниците скоро ще се завърнат у дома… (Хората) трябва да се поправят и да молят за прошка за греховете си. Никога повече не бива да бъде оскърбяван Бог, нашия Господ, който е бил обиждан вече толкова много .“
Още веднъж, за последен път „красивата госпожа“ се сбогувала с децата. Разтворила ръцете си и те заблестели с ярка светлина. Докато се издигала и се носела към слънцето, нейната светлина сияела на небето и сякаш се сливала с яркостта на главната звезда, показала се измежду облаците. Гледайки чудното явление, Лусия извикала: „Тя отива там, отива там, погледнете към слънцето!“ В този момент хиляди чадъри били събрани, хората гледали към небето. А това, което видели там, ги оставило без дъх. Те станали свидетели на знака, който Богородица им била обещала.

Подбор и превод: catholic-news.bg