Толерантност или скандал?

29 октомври 2019

С каква неизказана благодарност и радост се пълни душата през последните дни забелязвайки, че когато по нашите земи са благовестили за Христос, не са насърчавали да се запазват и езическите вярвания, наследени от различните етнически общности, населявали територията на днешна България! Представяте ли си как в противен случай сме щели да нахлуем в Църквата ведно със самодиви, с нестинари, с кървища от заклани за курбан животни, с Тангра, Перун и какво ли още не. Колко трябва да сме благодарни и да се радваме от покръстването ни като народ, от Кръщението, което от поколения традиционно получаваме още като малки бебета. (Е, от 60-тина години насам, не така целокупно, уви…) От това, че сме научени в църквите да коленичим само пред Исус Христос и само Него да обожаваме. Както и от това да търсим помощ и съдействие от Богородица, ангелите и светците и да почитаме само техните изображения. Езическите обичаи и божества сигурно са имали важна роля за обединението на племената и принадлежността към тях, за създаването на държави и народи. Но при всички грижливо пазени и уважавани културни ценности и народни добродетели, без пълното признаване на Христос и поставянето Му в центъра на живота, щеше ли да се знае за светостта, щеше ли спасението на душите да е възможно?
Затова колко много, в тези свои радостни вълнения сърцето се свива от жал към братята от Амазония, на които не позволяват истински да вкусят щастието от Евангелието, защото тях не ги евангелизират, тях ги … пачамамизират. И по какъв начин да се сдобие човек с друго впечатление, когато в центъра на събитията около Синода за Амазония, които как да е изтърпяхме, постоянно се мъдреше една дървена фигура на гола бременна жена, наричана Пачамама, поставена върху парче плат, около която благоговейно танцуваха и й се кланяха, пееха и се молеха под одобрителния поглед на Светия Отец, на епископи и кардинали? Как да не се стъписаш, виждайки че фигурата се внася в базиликата „Св. Петър“ и че с гръб към олтара пред нея се молят и най-висши духовници, че католически епископи я понасят на ръце към синодалната зала и че на всяка снимка и във всеки кадър, разпространявани през тези дни от ватиканските информационни източници, пред президиума на Синода стои тя, а не Разпятието, както е нормално да се предполага за народ, избрал Христос? Как да повярваш, че това са християни, на които само Господ стига, щом с такива фигури, други етнически предмети и плакати със скандална снимка на жена, кърмеща животно, се „украсяват“ олтарите и стените на римската църква „Санта Мария Транспонтина“ и че на пода пред тавернакула, пред очите на Живия Христос, дни наред се отдава непонятна почит на някакъв предмет; щом на организирания Кръстен път по улиците на Рим шамани раздават благослов, а монаси и монахини с дрънкалки в ръце вървят редом с коренни жители на Амазония и тяхната Пачамама?
Добре, инкултуриране се наричало това, защото християнската вяра се носела по света в нейния европейски вид, а редно било тя да се изгражда върху културата на конкретния регион. Защо тогава беше необходимо да се устройва такова зрелище в Европа, и то в сърцето на световния католицизъм? Че тия хора са силно привързани към дохристиянските си символи, това се видя добре, но какво от християнското са приели, освен че коленичеха и се кръстеха пред папата във ватиканските градини, някак не стана ясно. Тогава логично идва въпросът: Накъде ни поведоха? Ние, които успяваме да носим тежки кръстове единствено със силата, идваща от Христовия кръст, имаме право да знаем. Дали компасите са верни и дали не сочат към маймун дере, а?
О, как облекчено въздъхна измъчената от догадки и съмнения душа, когато изнесоха тези идоли (защото ако не са идоли, защо ги обграждаха с такава почит?), и ги хвърлиха в реката. Кой католик не би искал да бъде героят, изчистил светия християнски храм от езически кумири? Така е направил Мойсей със златния телец, така са постъпвали и редица други светци, това е известно от историята, всеки християнин го знае. Защото нормално ли е, след като си познал истинския и единствен Бог, отново да се връщаш към напълно безсилните и безжизнени идоли? Не трябвало да се лишават от културните си ценности и ритуали коренните жители. А да им се помага да си стоят в пелените на езичеството и греха, това бива ли? Страшна толерантност и голямо милосърдие, няма що! Нима на отделните християнски народи е ограбено вековното им културно наследство, нима българските християни сме престанали да бъдем българи, германските са престанали да са германци, китайските – китайци, а японските – японци? Да, като Божи народ ние си приличаме, без оглед на раса, националност и т.н. , защото имаме една и съща вяра, еднакви традиции, еднакви празници, еднакви задължения, защото имаме един Бог и очакваме да заживеем в едно царство, Божието. Какво смущаващо може да има в това, че в която и католическа църква по света да се озовеш, можеш да се почувстваш като у дома си, без да има нужда да мъкнеш със себе си нещо родно? Но като народи, като етноси, ние сме различни и хилядолетия наред християнска практика не ни е обезличила, не е изтрила историята ни. На нас българите, приели християнството, никой не ни е ограбил фолклора, там от векове непокътнати са си мартениците, народните песни, хората и ръчениците, носиите, гайдите и кавалите , българските приказки и легенди. Но мартениците, ръчениците и гайдите ще ни спасят ли? Или пачамамите, дрънкалките и короните с перата ? Нека си се пазят там, където им е мястото, в народната история и традиция. Защо да се смесват нещата? Така обвиненията срещу обикновения католик в нетолерантност и тесногръдие биха били, меко казано, неуместни. Евангелизацията и обръщането към истинския Бог трябва да продължават по примера и с ревността на свети Франциск, чийто верен и свят образ така обичат да изопачават. По примера на света Майка Тереза, чиито сестри носят Христос сред най-различни етноси без проповеди, само като свидетелстват за любовта си към Него и Го обожават всеки ден в къщите си. Защото един ден ще отговаряме за бездействието и заблудите си пред Бога.

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар