Последните неща (3)

7 ноември 2019

Продължение

Смъртта
От гледна точка на християнството смъртта е събитие, което се случва веднъж в живота, то не се повтаря. Това придава на живота голяма сериозност. Смъртта е нещо сериозно, защото ако тя се случва само веднъж, тогава решението, което човек взема преди настъпването и, е окончателно. За мен тогава е ясно, че с този мой живот вземам решение по отношение на вечността. Животът е утвърждаване. Човек трябва да докаже годността си и да съзрее. Какво се има предвид с това? Щом човек трябва да влезе в един друг свят, който не е материален, той трябва да е научил преди това някои неща.
1. След като това е духовен свят, тогава човек трябва да е съзрял като духовно същество.
2. Щом човек иска да влезе в този свят, който се определя от Бог, той трябва да прави много добрини, защото Бог е абсолютното добро и с доброто, което човек прави трябва да се приближи до Бога.
3. Човекът трябва да научи и едно трето нещо. Трябва да се научи да обича. Как може да бъде допуснат във вечността, ако той не е в състояние да се разбира там с останалите.
Това е свидетелството за зрялост , което човек трябва да занесе със себе си. Това е програмата на живота. Всичко друго оставяме зад нас. Смъртната риза няма джобове. Това, което трябва да вземем с нас е собствената ни душа, която се характеризира с духовност, добро и любов. Който е затънал в материята, който не е вършил добро и е останал в омразата, как ще бъде годен за Бога, за вечността? Там от него непрекъснато ще се изисква повече, отколкото той може. Той мисли за материята, а среща дух, мисли за себе си, а отвъд става дума за другия. Следователно той трябва да е научил и упражнявал тези неща. Със смъртта изтича времето за нашето решение. Това е нещо много важно, защото да решавам и да избирам мога, само когато съм свободен. Застана ли пред Бог, тогава вече не съм свободен. Свободен съм само в този свят, когато още не виждам Бог, поради което мога да казвам, че него го има или че го няма. Когато видя Бога непосредствено и застана пред него, няма вече избор. Защото ако го отричам, ако съм срещу него, присъствието му отхвърля моя избор. Следователно възможността за свободния избор изчезва в момента, в който стане непосредствената среща с Бога, защото тогава всякакво решение ще е срещу него – да му казвам няма те, не те обичам ще бъде абсурд. Затова решението за избора трябва да бъде направено тук.
Разбирането на нехристиянските учения – източните религии гледат на смъртта като на събитие, което се повтаря, като странстване на душите. Езотериката също говори за вечното завръщане, обаче тук се забелязва нещо – щом непрекъснато се връщам на този свят, тогава никога няма да имам нужда да взема решението за избор. Езотериката има огромен недостатък – в крайна сметка тя не взема живота на сериозно и в дълбочина. Нали се връщам непрекъснато, тогава следващия път мога да избера.

Съдът над душата
Под съд се има предвид личният съд над отделния човек. Християнската вяра ни учи, че след съда човек среща Бог. Стига се до лична среща с Бог-личност – тогава човек е изправен пред Бог, което от една страна е най-голямото щастие, но от друга – най-страшното нещо, защото след като сега виждам Бог в цялата му светлина и себе си в неговото отражение, в неговия блясък виждам невероятно точно и ясно и най-малката сянка в себе си, всичките си добри и лоши дела. Човек е изправен пред абсолютната светлина, пред абсолютната мярка и разбира кое у него е правилно и кое не и къде се намира. Съдът над него се извършва според вярата му и според делата му и той трябва да поеме отговорност за своите собствени свободни решения. Тук отпадат много неща, защото в много отношения вече не сме свободни. Често сме деца на нашето време, деца на нашия произход, деца на педагогиката и на училището. Но ние не сме продукт на възпитанието, на училището, на родителите, т.е. не сме продукт на времето. Винаги остава едно лично пространство. И точно за това лично пространство, в което можем да изразяваме собствената си воля, трябва да отговаряме. За него не можем да се извиняваме, за него трябва да поемем вина. Ние ще бъдем призовани към отговорност и за собствените ни таланти. Ние имаме дарби, а дарбите са и задължение. А задълженията изискват жертва. Дарбите не сме получили просто така. С получените от Бог дарби са свързани задължения, които трябва да се изпълняват всеотдайно. Затова е казано, че на когото повече е дадено, от него и ще се изисква повече. Значи ще отговаряме и за талантите – дали сме ги използвали, умножили, заровили или прахосали. Вземат се предвид и обстоятелствата – в какво семейство сме израснали, в какво общество, в какъв дух на времето. Днес е по-трудно за хората, когато търсят Бог, отколкото в други времена, когато вярата се е усещала повече. И в резултат на това се отсъжда – награда или наказание – душата отива в небето, в ада или в чистилището.
Нехристиянските учения казват други неща по този въпрос. В източните религии има съд, след който следва или влизането в „нирвана” или задължението още веднъж да се върнеш в света, за да продължиш да се учиш чрез ново странстване. Езотериката говори, че щом човек отиде в другия свят, той се чувства много добре, изпитва топлина и мир. За езотериците няма грях, защото за тях няма Бог-личност. Затова няма и съд, а само равносметка на живота, въз основа на която човек влиза в нирвана или се задължава да се върне още веднъж в света, за да продължи да се учи чрез странстването на душата си. Проблемът при тях е, че човек сам трябва да се грижи за това да надвие лошите си страни. И въпросът тук е принципен: Може ли човек да се освободи напълно от вината с един нов живот? Или се прибавя нов товар към предишния? Дали наистина е възможно с времето човек съвсем сам да се придвижи към светостта? Получава ли се това със собствени сили? Ако се огледаме, няма ли да забележим, че всеки ден освен положителните неща непрекъснато има и нещо негативно? Не се ли превишават напълно възможностите на човека, щом като той е оставен да се справя сам със спасението си? Не се ли бори всеки от нас десетки години с различни слабости?

(Следва)

Досега от лекцията на д-р П. Егер, изнесена в k-tv:

*Доказателства за съществуването на душата
*Да разгледаме още малко душата. Какво казват за душата нехристиянските учения.

Превод: catholic-news.bg

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар