Последните неща (4)

8 ноември 2019, 14:52

Продължение

Небето
Казано на езика на теологията, Небето е общение със светия Бог-личност. Ако искаме да се изразим философски, ще кажем, че Небето е абсолютната кулминация на човека, е общението с абсолютното. Човек се стреми, стреми и стреми и най-висшето, което може да срещне е абсолютното. Повече от абсолютното не може да постигне. В абсолютното той намира абсолютното съвършенство. Става дума за блажено съзерцание на Бога. Това, което ние можем да кажем за Бог, е че до известна степен можем да го обхванем с мисълта си, можем да го преживяваме с душата си, но да го виждаме не можем. Ако човек можеше да гледа Бог, той не би могъл да го понесе. Блаженото съзерцание на Бог е толкова силно, че се стига до потребността от възхваляване на Бога. Тогава човек ще бъде толкова въодушевен, че ще пее от само себе си. В Небето същевременно се извършва и срещата с праведните – хората, които са били приети в Небето, ще срещнем там.
Становището на нехристиянските учения: Източните религии смятат, че Небето се състои в „нирвана”. Докато за християнската вяра Небето е пълнота, означаваща съвършенство, източните религии говорят за нирвана, което означава угасване. Човек изчезва в бездната на Бог, загубва индивидуалността си, разтваря се в океана, вече не е личност, изчезва в голямата вселена. Будизмът има много песимистично виждане за света, щом казва, че Небето се състои в това, че повече няма да ме има и че ще намеря покоя си в нищото, няма да страдам, нищо повече няма да може да ми се случи, затова изчезвам в нищото и затова ще съм добре – това е принципно погледнато песимистично схващане и песимистична представа за края на света. Всъщност какво иска това учение – празнотата или съвършенството? Нищото ли иска тя или съвършенството? Трябва да знаем какво искаме всъщност. При някои течения на източните религии отделната душа се запазва, но до среща с Бог-личност не се стига, защото такъв няма. Те могат само да се потапят в океана. Това е също голямата разлика между медитация и молитва. Източното медитиране означава: аз се потапям в океана. Молитвата означава, че се обръщам към някого. Медитацията е потапяне в океана, молитвата е разговор с друго същество. Но след като няма друго същество, след като няма личностен Бог, тогава медитацията е излишна.
В езотериката небето означава също изчезване на душата в божествената бездна, среща с духове-водачи (езотериката вярва, че този свят е изпълнени с духовни същества, които могат да бъдат използвани за изпълнението на различни услуги), изпълване с божественото съзнание, божествената светлина, топлина и любов – междинни спирки до следващото странстване на душата.

Адът
Първо: Какво е ад? Адът е окончателното отделяне от Бог. Тази раздяла с Бога почива на решението на човека спрямо Бог. Човекът избира да застане срещу Бог и казва: не искам този Бог, той ми пречи, той ме спира. При Ницше това е изразено съвсем ясно: Бог е мъртъв, да живее свръхчовекът, аз трябва да убия Бог, за да бъда в крайна сметка човекът, който съм, както се казва в Заратустра. Когато човек решава да е срещу Бог, той се отделя от него. Още нещо: когато човек прави грехове, които са тежки, тогава той не може да има общение с Абсолютното Добро, няма за цел Абсолютното Добро, а се отвръща от него и тръгва по друг път. И ако той не се разкае за това, остава този отпечатък. И ако човек се срещне с Бог с този отпечатък и с това генерално решение, той усеща , че в Абсолютното намира нещо, което всъщност никога не е искал.
Ще кажат – Божието милосърдие може да прости това. Ако човекът иска – да. Но ако човекът изобщо не иска и не е искал да отиде при Бог, тогава ще трябва да бъде взет против волята му. Ето в това е проблемът. Човекът е направил избор, който води в друга посока. Той не иска Бога. Той го е ругал, проклинал го е, подигравал го е и е показал ясно: „Аз не те искам”. Тогава той ще бъде изненадан от милосърдието. Трагичното е в това, че човекът не иска. И този избор се запазва, тъй като Бог уважава човешката свобода. Бог е предприел всичко, за да направи предложение на човека. В християнството се казва, че Бог толкова обикна света, че изпрати собствения си Син. Бог не иска хората да бъдат изгубени, а спасени. Божията воля е съвсем ясна. Но ако човекът не приема тази воля и избира друг път… Така е и при блудния син. Не бащата е този, който тръгва след него. Той му оставя свободата. Той знае, че го е изгубил. Синът е, който се връща. Да се опитаме да разгледаме богословски драмата на отделянето от Бога. Човекът знае вътре в себе си, че е сътворен за Абсолютното. Но въз основа на избора си той разбира, че никога няма да го постигне, осъзнава, че Абсолютното, в което единствено може да намери съвършенството си, се затваря за него. Пораждат се две реакции: едната – този човек се отчайва, защото знае, че не може да достигне крайната цел и другата – той започва да мрази абсолютното. Защото, щом не мога да го постигна, щом съм отчаян, не мога да го обичам, т.е. това прераства в омраза. Човек жъне това, което е посял. Свободата му се възприема сериозно, но и последиците са сериозни.
Да погледнем и към нехристиянските религии. Източните религии не познават ада, тъй като вината може да се изплати от странстването на душата, която се връща в света и това продължава докато се освободи от вината. Езотериката също не познава ада, тъй като при нея отсъства Бог-личност и няма вина. В крайна сметка там човек сам става бог. Либералните християни твърдят, че няма ад, защото това било нарушение срещу Божието милосърдие. Тук искам да кажа съвсем ясно: Милосърдието на Бога съществува, но то трябва да бъде потърсено. Милосърдието не е автоматично. За да стане ясно, нека ви представя един пример: Човек пада от кораб в морето. За да спаси падналия, капитанът му хвърля спасителен пояс, за който да се хване и да го изтеглят. Но ако пострадалият откаже и най-добрият спасителен пояс не може да му помогне и той потъва. Което означава, че има достатъчно хвърлени спасителни пояси, за които обаче човек трябва да поиска да се хване. Няма принудително милосърдие, защото то би било недостойно за човека. Следователно тук ясно трябва да се разгледат няколко неща: Човекът избира, той има възможност да проверява избора си до края, но след като реши, желанието му се възприема сериозно. Въпросът е дали някои големи престъпници от световната история са искали да живеят в присъствието на Бога. Дали ще се зарадват, ако им кажат „Елате на вечната литургия с Бог”. Те ще страдат, ако им кажат да застанат сред ангелите, това е срещу тяхната вътрешна природа, срещу тяхната най-съкровена същност. Човекът сам взема решението си, което обаче се възприема сериозно.

Чистилището
Чистилището не спада към последните неща, тъй като то не е нещо окончателно. Чистилището има ограничена функция. На първо място: защо се налага очистването? Защото обикновено никой човек не е толкова съвършен, че веднага след земния си живот да влезе в контакт с абсолютното. Има нужда от очистване. Чистилището е състоянието за душите, които са избрали Бог, които са се покаяли за греховете си и са ги изповядали, но се нуждаят още от поправяне. Те са получили опрощение, но е необходимо още саниране. Едно е опрощаването на нанесената щета, друго е възстановяването и. Чистилището е процес на оздравяване. Ако някой счупи прозорец, може да получи опрощение за постъпката си, но той трябва да възстанови нанесените щети. И едва когато това стане, можеш, поправил се и реабилитиран, да влезеш в Небето. Как става това очистване? Нещо много интересно: В ада, в това абсолютно отделяне от Бога, болката, която се изпитва е отчаяние. Съвсем друга е болката в състоянието на чистилището. Там човек знае, че ще отиде при Бог, но все още не му е позволено и той страда болката на любовта. На всички ни е известен този феномен, когато обичаме някого от сърце, но е имало сблъсък с него. След това не отиваме направо при този човек. Първо трябва да му се извиним, за да го прегърнем, а преди това страдаме силно. Всяка млада двойка, където двамата постепенно се опознават, придобива този опит и казва, че често любовта е и страдание. Но чрез това страдание любовта узрява. Тогава си казваме, че следващият път ще се овладеем, че сме превъзмогнали една слабост, че сме страдали от любов, и от тази любов, която е страдала, сме се пречистили. Следователно това е съвсем друг вид болка. Трябва също да кажем, че можем да помагаме на тези души чрез Светата литургия, чрез молитви, чрез опрощения и че много често правим много малко за тях. Във Веруюто казваме, че вярваме в общението на светците. По-възрастните знаят, но на младите често не е обяснено за единството, което съществува между християните на земята, пребиваващите в чистилището и приетите в Небето и че можем да се застъпваме едни за други. Затова призоваваме светците, молим се за починалите, молим душите
Накратко да разгледаме едно богословско лъжеучение – така наречената теория за цялостната смърт, която твърди, че душата умира с тялото. След това то казва, че непосредствено след смъртта Бог отново сътворява душата и тъй като отвъд не съществува време, се твърди, че няма времева продължителност на чистилището и че новосъздадената след смъртта душа веднага бива съдена, очиствана и приемана в Небето. Затова при тях не се служи опело, а литургия на възкресението. Не бива да се поддаваме на такива илюзии, защото къде е тогава връзката между старата душа, която трябва да бъде очистена и новата душа. Второ, щом се твърди, че хората биват веднага съдени и веднага отиват в Небето, тогава чистилището отпада и няма смисъл от литургии, молитви и т.н. Някой обаче ще попита философски – щом няма време, къде настъпва отмяната му? Безвремието съществува само в Абсолютното, но щом този човек още не е пречистен, той не идва при Абсолютното, той се нуждае от време за очистване. Ако това престане да се осъзнава, никой повече няма да се моли за починалите, от което техните души ще бъдат ограбени откъм пожертвувания и занемарени. Скъпи приятели, точно обратното е. Молитвата за починалите е последната голяма любов, която можем да им дадем. И днес си спомням как съм плакал на гробовете на баща ми и на майка ми, как се питах: „Вие сте направили толкова много за мен. А какво мога аз да направя за вас?” Отговорих си, че мога да се моля, да правя жертви, да давам Литургии. Това мога да направя. Да плача мога и без друго. Както и да скърбя и да благодаря. Но тук става дума за повече. Трябва да се жертваме за тези души.

Предишните публикации от лекцията:

*Доказателства за съществуването на душата
*Да разгледаме още малко душата. Какво казват за душата нехристиянските учения.
*Смъртта*Съдът над душата

(Край)

Лекцията е изнесена от на д-р Петер Егер пред телевизия k-tv
Превод: Католически новини

За автора: Петер Егер, роден през 1948 г. в Болцано, Южен Тирол, е защитил три пъти докторска титла. След завършването на йезуитския колеж „Стела Матутина“ във Фелдкирх (Форалберг) следвал философия, история, богословие и педагогика на религията в Падуа, Инсбрук, Залцбург и Лондон. След това е работил в семейната консултация във Виена, а после като преподавател по религия в Инсбрук, Залцбург, Тамсвег и Падуа. От 1999 г. той преподава религия, философия и история в гимназията „Винцентиниум“ в Бриксен. Д-р Егер изнася също лекции в образователния институт за възрастни в Болцано. Често участва със свои теми в предаванията на Радио Хорив, Радио Мария-Австрия и К-TV. Женен е и има една дъщеря.

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар