Catholic-news

Молитва „Ангел Господен“,
10 ноември 2019 г., площад „Св. Петър“

Размишление на папа Франциск

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешният евангелски откъс (вж. Лк. 20, 27-38) ни предлага едно прекрасно Исусово учение за възкресението на мъртвите. Исус е предизвикан от садукеите, които не вярвали във възкресението, поради което го и провокират по този коварен начин: при възкресението чия съпруга ще бъде жена, която е имала седем последователни съпрузи – всички те братя помежду си, които умирали един след друг? Исус не пада в капана и отговаря, че възкръсналите в отвъдното „нито се женят, нито се омъжват, и да умрат вече не могат, понеже са равни на ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии“ (срв. 35-36). Така отговаря Исус.
С този отговор Исус преди всичко подканва Своите събеседници, а също и нас, да се замислим над това, че земното измерение, в което живеем сега, не е единственото измерение, но че има и едно друго, което вече не е подвластно на смъртта, в което ще стане напълно ясно, че сме Божии деца. Да слушаш тези прости и ясни Исусови думи за живота отвъд смъртта – това дава голяма утеха и надежда; от това имаме толкова голяма нужда, особено в нашето време – колкото богато на познания за вселената, но толкова бедно откъм мъдрост за вечния живот.
Тази яснота на Исус относно възкресението се основава изцяло на увереността в Бог, на това, че е Бог на живота. Всъщност, зад въпроса на садукеите се крие нещо много по-дълбоко: не само чия съпруга ще бъде жената вдовица на седмината съпрузи, но на кого ще принадлежи нейният живот. Става дума за едно съмнение, което засяга хората от всички времена, а също и нас: какво ще стане с нашия живот след това земно поклонничество? Нима ще принадлежи на нищото, на смъртта?
Исус отговаря, че животът принадлежи на Бог, Който ни обича и се грижи за нас до такава степен, че да свърже Своето Име с нашето: Той е „Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото в Него всички са живи“ (ст. 37-38). Животът съществува там, където има връзка, общение, братство; а животът е по-силен от смъртта, когато е изграден върху истински отношения и връзки на вярност. Точно обратното, няма живот там, където се е настанило твърдението, че принадлежим на самите себе си и живеем за себе си: в тези нагласи преобладава смъртта. Също и егоизмът. Ако живея за себе си, аз сея смърт в сърцето си.
Нека Дева Мария ни помага да живеем всеки ден в перспективата на онова, което казваме в заключителната част на Веруюто: „Очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят“. Да очакваме бъдещия свят!“

Превод: © www.catholic-news.bg