Catholic-news

Целта на науката трябва да бъде истината. С този призив се обърна Папа Бенедикт ХVІ вчера преди обяд към членовете на Папската академия на науките при закриването на работата на пълното събрание по темата : „Научният опит на ХХ век”. Папата посочи пресечните точки на наука и вяра и подчерта насърчението на Църквата към научен прогрес, насочен действително към благото на човечеството.

Папата предупреди за два „екстремистки възгледа” на научното изследване: на науката не трябва да се гледа като на панацея, но също и не бива да има страх от нея заради лошото и развитие при създаването и използването на ядрени оръжия.

Задача и цел на науката особено в светлината на изключителното развитие на последното столетие е търпеливото и същевременно пламенно търсене на истината за космоса, природата и човека. Научното изследване може да има успехи и поражения. В неговия процес може да се преживяват вълнуващи моменти, когато се откриват сложните аспекти на природата, но също и моменти на смирение, когато се окаже, че теориите само отчасти са в състояние да обяснят явленията.
Папата потвърди почитанието на Църквата към учените, както и благодарността за техните усилия, които тя насърчава и занапред. От друга страна и учените все повече оценяват необходимостта да се отворят към философията, „за да откриват логическите и епистемологическите основи на методологията си”.

Папа Бенедикт ХVІ изрази убежедението на Църквата, че научната дейност има полза от признаването на духовните измерения на човека и неговото търсене на последните отговори. „Учените не създават света, по-скоро се опитват да подражават на законите, които природата показва. Затова човешкият опит на учените се състои в познаването на един закон, на един „Логос”. Това води до признаването на съществуването на всемогъщ разум, различаващ се от човешкия и поддържащ света.

Според Папата в този опит се намира допирната точка между природните науки и религията. В крайна сметка науката става „място на диалога, на срещата между човека и природата и еветуално дори между човека и Твореца.”

С оглед на научния опит на ХХ век Папата направи няколко коментара. Тъй като повишаването на научното развитие увеличава удивлението на човека от сложността на природата, все повече се усеща необходимостта от интердисциплинарен подход , свързан с философски размисъл , който да води до синтез. Освен това научният напредък трябва да се осъществява винаги с оглед на братството и мира, „за да спомага за разрешаването на големите проблеми на човечеството и съсредоточаването на усилията на всеки един върху истинското добро за човека и цялостното развитие на народите по света”.

Папата каза в заключение, че през ХХІ век напредъкът може да се определи като положителен само тогава, „когато учените съумяват да прилагат откритията си, вървейки ръка за ръка с търсенето на това, което е правилно и добро”.

(по kath.net)