Защо Христос се кръстил? Още един поглед върху Кръщението Господне

12 януари 2020, 15:55

Кръщението на Христос е едно от най-парадоксалните събития в Евангелието. От една страна, Христос, идвайки да се кръсти от Иван, постъпва като обикновен юдеин, от друга страна, това събитие се празнува като Богоявление, защото в него се явява Светата Троица: чува се гласът на Бог Отец и Светият Дух слиза във вид на гълъб над Сина. Как може да бъде обяснен този парадокс?
След тридесет години мълчание Христос започва Своето обществено служение. Сред народа, заедно с грешниците, Той приема кръщението за опрощение на греховете от Своя родственик Иван. Защо Този, Който бил без грях, трябвало да приеме същото това кръщение, което и грешниците? Разбираемо е удивлението на Иван: „По-скоро аз трябва да се кръстя от Теб, а Ти ли идваш при мен?” (Мт 3, 14). Трудно е да се обясни това събитие, което в началото на общественото служение на Христос обобщава цялата Негова мисия. Както увертюрата към една опера съдържа всички нейни теми, така всички теми от Евангелието намират място в това знаменателно събитие.
Защо Христос се кръстил? В Стария завет водата има двояк смисъл. Тя е символ на живота, на очистването, на чистотата, поради което била използвана в Ивановото кръщение. Но водата също така е и символ на злото, защото това е средата, в която живеят тъмните сили, чудовища, левиатани. Преминаването на Божия народ през Червено море може да се разбира като негова победа над силите на злото. Когато Христос влиза във водите на Йордан това не е толкова знак за Неговата слабост, колкото е символ на началото на Неговата победа над греха. Интересно е да се отбележи как действа Христос. Иван Кръстител очаквал, че Христос ще се яви като съдия, като покровител. Но Христос влиза във водите на Йордан, показвайки, че Той ще победи не благодарение на Своята сила, а благодарение на Своето смирение, вземайки върху Себе Си греховете на света.
И така, кръщението Господне е пророчество за Неговата смърт на кръста. Истинското кръщение на Христос е Неговата кръстна смърт. Ето защо когато учениците Го молят да им даде първите места в Божието Царство Христос отговаря: „Можете ли да пиете от чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?” (Мк 10, 38).
Следва все пак да добавим, че кръщението на Христос е не само пророчество, това е истинско кръщение. Но това не е толкова кръщение на Христос, колкото кръщение на цялото творение. Не толкова Христос се кръщава от водата, колкото водата се кръщава от Христос. Този епизод напомня сътворението на света. Светият Дух, подобно на началото на битието, „се носеше над водите”. Водата отново придобива своето истинско призвание, превръщайки се във вода, даваща живот. Сега тя тече в правилната посока, изпълвайки пророчеството на псалма: „Какво ти е, море, че бягаш, и на тебе, Йордане, че назад се дръпна?” (Пс 113, 5).
Също така трябва да отбележим, че целта на кръщението на Христос не е освещаването на водата, а спасението на човека. Това е кръщение на новия Адам. Със Своето смирение и послушание Христос ще поправи онова, което Адам обърка. Първият Адам започна мисията си с непослушание и гордост, вторият Адам ще започне Своята мисия с послушание и смирение. Ето защо евангелистът Лука веднага след кръщението Господне привежда родословието на Христос, което завършва не с Адам, а с Бог. Със Своето кръщение Христос позволява на човека отново да стане Божие чедо.
Влизайки във водата Христос открива пътя към небесата, които бяха затворени заради греха на Адам. Както Исус Навин, преминавайки през Йордан, въвежда народа в Обетованата земя, така и Христос, влизайки в Йордан, ни въвежда в истинската Обетована земя – небесата. Светият Дух, спускащ се от небесата във вид на гълъб, е знак за тази обетована земя и ни напомня за гълъба, известил мира на Ной.
Нашето кръщение е този път към небето. Но ние приемаме кръщението не за да се отделяме от света, а подобно на Христос да споделим съдбата на човечеството. Парадоксът на Христос се състои в това, че колкото повече Той се смирява, толкова повече се открива Неговата божественост. Това е ясно видимо в епизода с кръщението, където Христос едновременно действа като ученик на Иван и като Слово на Предвечния Отец. Това е вярно и по отношение на нас: колкото по-човечни ставаме, толкова повече сме Божии деца, към които са насочени думите на Отец: „Той е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мт 3, 17).

Отец Ясинт Дестивел, OP
Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар