Catholic-news

Хилдегард от Бинген (* 1098 – † 17 септември 1179 г.) била бенедиктинка, игуменка, мистичка и композиторка. Тя била най-малкото от десетте деца в семейството.
От тригодишна възраст имала мистични преживявания, които я съпътствали през целия й живот.

През третата година от живота си видях такава голяма светлина, че душата ми се разтресе, но тъй като бях дете, не можех да я обясня.
…някои неща разказвах просто, така че тези, които слушаха, се чудеха откъде идва и от кого е. И аз също се чудех, че докато гледах дълбоко в душата си, запазвах също и способността да виждам навън и че не бях чувала това от никой друг човек. Затова криех, доколкото можех, това, което виждах в душата си. Много външни неща не узнах поради честите заболявания, от които страдах от кърмаческа възраст досега, които отслабиха тялото ми, така че силите ми намаляха. Когато това ме изтощаваше, се опитвах да разбера от дойката си дали тя вижда нещо освен външните неща. А тя ми отвръщаше: „Нищо“, защото не виждаше нищо подобно. Тогава ме обземаше голям страх и не смеех да го разкрия на някого.(Vita, 71)

До осемгодишна възраст Хилдегард била отглеждана от родителите си, които поверили по-нататъшното й възпитание на вдовицата Уда фон Голхайм и нейната близка Юта фон Шпонхайм, която била осем години по-голяма от Хилдегард. Когато станала на 12 години, двете с Юта се преместили в новосъздадената клаузура на женския манастир Дизибоденберг, чието управление поела Юта. Освен нея на момичетата в манастира преподавал монахът Фолмар.
Хилдегард често описва себе си като необразована, но от трудовете й се вижда, че е имала обширни познания за Светото Писание, особено за Стария Завет, за църковните отци и философските въпроси на нейното време.
Когато навършила 15 години, тя взела съзнателно решение да постъпи в орден и положила обети пред епископа на Бамберг. Следващите години могат да се определят като време на тишина в нейния живот. Vita съобщава само, че е постигнала напредък в духовния живот. Причината за мълчанието й била, че се страхувала да не бъде разбрана погрешно заради виденията, които имала.
През 1136 г. Юта починала и монахините избрали 36-годишната Хилдегард за нейна наследница. Няколко години по-късно се случило това, което променило изцяло живота й. Тя получила задачата да записва и публикува виденията си.

През 1141 г. от въплъщението на Исус Христос, Сина Божи, когато бях на 42 години и седем месеца, огнена светлина с проблясъци се спусна от открито небе. … И така, ти, човече, който получаваш това не в безпокойството на измамата, а в чистотата на простотата, имаш за задача да разкриеш скритото. Пиши това, което виждаш и чуваш!“
Всичко това чух и видях, но се отказах да пиша. Не от инат, а от усещане за моята неспособност, заради съмненията, недоумението и разните приказки на хората, докато Божият бич не ме хвърли на болничното легло. Тогава най-накрая, принудена от толкова много страдания, започнах да пиша. (Sc, OMV, 89f)

През следващите десет години била създадена творбата „Sivias“ (Познай пътищата), първата книга с видения на Хилдегард.
Между 1158-1171 г. тя направила, напълно необичайно за игуменка бенедиктинка, четири големи проповеднически пътувания, като изминавала на ден по 25-30 км пеша, с лодка или на кон.
Проповедите й се отнасяли до необходимостта от реформа на Църквата:

Вие не гледате към Бог и не искате да го погледнете. Повече гледате към делата си, като правите това, което ви харесва, и което искате. .. Но с празната си суета в най-добрия случай плашите няколко мухи през лятото. … И поради отвратителното ви богатство и сребролюбие, както и заради други самохвалства вие не наставлявате подопечните си и не позволявате да търсят поучения от вас, като казвате: „Не можем всичко да направим“.

Св. Хилдегард е композирала 77 литургични песнопения – антифони, химни и други.
Между 1150-1160 г. тя създала трактати за растенията и болестите.

Последните месеци от живота на Хилдегард били засенчени от конфликт с управляващите в Църквата. През 1178 г. тя разрешила да погребат в гробището на манастира й един отлъчен благородник, който малко преди смъртта си отново бил приет в Църквата. Църковните власти в Майнц не признали възстановяването на починалия и настояли да бъде ексхумиран. Хилдегард се възпротивила и дори премахнала очертанията на гроба, за да попречи на ексхумацията. Тогава църковните власти в Майнц наложили запрещение на манастира, което означава, че се забранявали всякакви публични богослужения. Това решение наранило дълбоко Хилдегард. Тя отишла в Майнц, но нямала успех.
В писмото й до прелатите в Майнц се казва:

Онези, които налагат мълчание на Църквата по отношение на хвалението на Бога – тъй като на земята са извършили неправдата да ограбят славата на Бога от възхвалата, която му се дължи – няма да имат общение с възхвалата на ангелите в небето.

Накрая, след намесата на архиепископ фон Бух, който по това време бил в Рим, й било върнато правото за възобновяване на богослуженията.
Малко по-късно, през 1179 г., Хилдегард умира на 81-годишна възраст, след като 40 години оглавявала манастира.

Подбор и превод: catholic-news.bg