Catholic-news

Свети Викентий от Паула (Венсан дьо Пол) – апостол на бедните, изоставените деца, самотните възрастни хора, сираците, инвалидите, затворниците, е роден на 24 април 1581 г. в Пуи, село в Гаскония (Южна Франция), което от 1828 г. носи неговото име. През 1600 г. бил ръкоположен за свещеник, още ненавършил 20 години. Той избрал това поприще, за да се измъкне от бедността, но скоро в него настъпила дълбока промяна, за което съществено допринесла и срещата му с о. Берюле, който по-късно станал кардинал. Като домашен свещеник на граф де Гонди Викентий забелязал изостаналостта и религиозната неграмотност на селското население, както и недостатъчната образованост на много духовници. Обещал да живее в бедност до края на живота си и да служи на бедните. Създал братства на милосърдието, в които жени се грижели за бедните. Смятан е за основател на съвременната „Каритас“. През 1619 г. срещнал св. Франциск Салски, с когото го свързвало истинско и дълбоко приятелство. През 1625 г. основал общността на лазаристите, наречени на бившия приорат „Св. Лазар“, който служи на конгрегацията от 1633 г. като къща-майка. Св. Викентий виждал задачата на лазаристите в осъществяването на народни мисии и формирането на образовано духовенство. В сътрудничество с Луиза де Мариак св. Викентий основал общността „Дъщери на любовта“ (милосърдни сестри, викентинки). Св. Викентий правел винаги само това, което е необходимо; което ситуацията му подсказвала като Божия воля. Той не е написал книги и не е извършил чудеса, но бил толкова смирен и предан, така велик в своята простота. Починал на 27 септември 1660 година. През 1855 г. папа Лъв ХІІІ го провъзгласил за покровител на любовта към ближния и на всички каритативни съюзи. Св. Викентий е също така покровител на сираците, на затворниците, на духовенството, на болници и сиропиталища.