Света Джузепина Бакхита

8 февруари 2021

Джузепина Бакхита е родена около 1869 година – не знаела точната дата – в Дарфур, Судан (бел.ред. починала на 8 февруари 1947 г. и обявена за блажена и светица от папа Йоан-Павел ІІ). Деветгодишна била отвлечена от търговци на роби, пребита до кръв и пет пъти продадена на пазарите за роби в Судан. Накрая била робиня на майката и съпругата на един генерал, където била бичувана до кръв всеки ден, от което и останали за цял живот 144 белега. През 1882 г. един италиански търговец я откупил най-сетне за италианския консул Калисто Леняни, който се върнал в Италия заради настъплението на махдистите. След толкова много ужасни „покровители”, на които досега била подчинена, тук Бакхита се запознала с един съвсем различен „покровител” – Този, за когото сега узнала, за живия Бог, за Бога Исус Христос, Когото наричала „парон” на венецианския диалект. Досега тя познавала само покровители, които я презирали и малтретирали или в най-добрия случай гледали на нея като на полезна робиня. Но сега вече чула, че има един „парон” над всички покровители, Господ на всички господари и че този Господ е добър, че е самата доброта. Разбрала, че този Господ също я познава, че я е сътворил – че наистина я обича. И тя била обичана, и то от най-главния Парон, пред Когото всички други господари са само жалки слуги. Той знаел коя е, обичал я и я очаквал. Да, този Покровител Сам поел върху Себе Си съдбата на бичувания и я чакал „отдясно на Отца”. Сега тя имала „надежда” – не само малката надежда да намери по-малко лоши господари, а голямата надежда: аз съм обичана завинаги и каквото и да ми се случи, ще бъда очаквана от тази Любов. И така животът ми е добър. Чрез това познание за надеждата тя била „избавена”, не била вече робиня, а свободно дете на Бога. Тя разбирала думите на Павел, когато напомнял на ефесяните за това, че преди са били без надежда и без Бог в света – без надежда, защото са били без Бог. Затова се възпротивила, когато искали да я върнат обратно в Судан; тя не била готова да се отдели отново от своя „Парон”. На 9 януари 1890 г. била кръстена и миропомазана и получила първото Свето Причастие от ръката на патриарха на Венеция. На 8 декември 1896 г. във Верона дала обета на сестрите-каносианки и оттогава, успоредно с работата си в сакристията и на манастирската порта, преди всичко се опитвала да подбужда към мисионерство при различните си пътувания из Италия – освобождението, което сама получила чрез срещата си с Бога Исус Христос, Него трябвало да предаде по-нататък, Него трябвало да подари и на други, възможно повече хора. Не можела да запази за себе си надеждата, която се родила в нея и която я „избавила”; тя трябвало да отиде при много други, при всички.

Източник: Spe salvi, енциклика от папа Бенедикт ХVІ
Превод: catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар