Тайната вечеря – празник на нашата свобода

1 април 2021, 14:06

Братя и сестри,

Може би си задавате въпроса какво празнуваме на Тайната вечеря? Преди всичко ние продължаваме един обред на евреите, които в тази нощ празнували Пасха. С честването на Пасха празнували своето освобождение от египетско робство. 1230 години преди Рождество Христово те се освободили от властта на фараона и всяка година чествали това събитие. Ето защо за евреите празникът Пасха бил преди всичко празник на свободата. Те също така си спомняли (на този ден – Б. Пр.) колко трудно им било да се научат да бъдат свободни; как молели Аарон да им направи златен телец, за да му се поклонят и да му отдатат своята свобода, защото се страхували да бъдат свободни.

Тази вечер ние продължаваме този обред на еврейския народ. Все пак обаче сега става дума за освобождението не само на един народ, а на цялото човечество. На Пасха празнуваме и ние – нашата свобода, нашето освобождение от властта на греха. Но и ние, подобни на древните евреи, се страхуваме да бъдем свободни. И точно днес Христос ни учи какво означава да си свободен.

Често си мислим, че да си свободен – това означава да не си зависим от никого и нищо. Мислим си, че да си свободен – това означава да имаш контрол над самия себе си и над обстоятелствата в собствения си живот. През последните десетилетия често биват повтаряни следните думи: “Свободата на един човек приключва там, където започва свободата на друг човек.” Тези думи могат да бъдат определени като девиз на индивидуализма. Чрез установяването на Евхаристията обаче Исус ни казва, че това не е така: свободата е там, където има общение в любовта.

Най-удияителното и парадоксално нещо е, че на празника, който за евреите бил символ на свободата, Христос прави Себе Си слуга. Измиването на нозете било работа на слугите. Дори когато били в робство, евреите не трябвало да изпълняват това задължение, изпълнявали го слуги-другоземци. Но днес Христос ни показва, че свободата намира израз в служението. Както казва Апостол Павел, Той “понизи Себе Си, като прие образ на раб” (Фил. 2, 7). С това Христос иска да покаже на учениците Си, а следователно и на всички нас, че истинската свобода отвежда към служението, към служение, избрано доброволно, осъзнато и свободно.

Това служение трябва да помага ма другите да бъдат свободни, а не да ги прави зависими от нас. Неслучайно Христос избира именно този жест. Бихме могли да си зададем детския въпрос: за какво са ни нужни крака? Първо, те ни позволяват да стоим. С измиването на нозете на учениците Христос показва, че ние сме призвани да стоим пред Бог. Второ, краката ни позволяват да не бъдем вързани на едно място, а свободно да се движим, което символизира свободата на действие. По такъв начин Христос, като измива нозете на учениците Си, възстановява тяхното достойнство и свобода. Да бъдеш свободен – това е преди всичко да осъзнаваш своето достойнство на Божие чедо.

Може също да си зададем въпроса защо евангелист Иван, за разлика от другите евангелисти, не разказва за установяването на Евхаристията, макар да е присъствал на това събитие, бидейки до Христос. Иван разказва само епизода с измиване на нозете, който отсъства в другите Евангелия. Но можем да предложим и друго обяснение. За Христос това да измие нозете и да даде Себе Си като храна е едно и също. Както казал св. Игнатий Антиохийски преди мъченическата си смърт: “Аз съм Божия пшеница, нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов” (Послание до римляните 4, 1). Този, който изцяло се отдава в служение на своите братя, става истински хляб Христов, евхаристична храна за братята си. Често вместо да се отдадем в храна за братята си, ние се стремим да защитаваме своята правота, интересите си и идеите си, като искаме да имаме власт над тях. Но Апостол Павел казва: “В името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бог, и това ще бъде вашето духовно богослужение” (Рим. 12, 1).

Ето защо евангелист Иван не разказва за Тайната вчера, или по-правилно – разказва за нея по друг начин, приканвайки ни да служим на братята си и да станем за тях Евхаристия, Божи хляб.

Христос извърши над нас най-свободния жест в историята на човечеството: Той стана слуга. Той направи това, за да бъдем свободни. Нека и ние, братя и сестри, се отдадем изцяло в служба на Бог и ближния, за да станем Евхаристия – хляб на живота, подобно на Христос, жив и царуваш във вековете на вековете. Амин.

Отец Ясинт Дестивел, OP

Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар