Catholic-news

В обширно интервю пред испанско радио действащият папа изразява мнение, че произнасянето на литургичните текстове на език, който не е широко използваем или разбираем, например латински, „би наподобявало нещо като надсмиване над Божието Слово“.
В рамките на 90-минутното интервю, взето от Карлос Херера от радио COPE – мрежа на испанската Епископска конференция, интервюираният се спира на различни актуални проблеми, в това число наскорошното му решение за ограничаване на традиционната латинска меса, ватиканския финансов корупционен скандал, скорошната му операция, немския „синодален път“, та дори и на изтеглянето на американските военни части от Афганистан.
След като започва интервюто с въпроси за здравословното състояние на папата след последната операция, както и последващи питания за положението в Афганистан, Херера засяга и темата за ограничаването на латинската традиционна меса в литургичния живот на Църквата и лимитираното използване на латинския език. Причината за тези въпроси е наскоро публикуваното motu proprio “Traditionis Custodes”, чрез което действащият понтифик силно ограничи използването на Римския литургийник от 1962 г. и постави под много по-строго наблюдение онези свещеници и семинаристи, които желаят да отслужват светата литургия съобразно стария литургичен чин. Интервюираният пояснява, че документът не бил нов, а напротив – бил имал дълга история, като корените му трябвало да се търсят още в молбата на папа Бенедикт XVI да се направи оценка на ефекта от неговото (на Бенедикт XVI) motu proprio “Summorum Pontificum” през изтеклите години от обнародването му, и последвалия подем в отслужването на литургията по стария чин. Въпреки че наследникът на Бенедикт XVI определя „Summorum Pontificum“ като “едно от най-хубавите и хуманни пастирски неща“, той дефинира като „носталгия“ желанието на някои да бъде запазена традиционната латинска меса след Втория Ватикански събор. След едногодишен преглед на ефекта от „Summorum Pontificum“, включващ вземане на мнение от епископите по света, било станало ясно, че той се бил превърнал от документ, целящ да подпомогне пастирски онези, които са преживели и свикнали със стария литургичен опит, в „идеология“.
Поради очевидните идеологически проблеми с привържениците на латинската традиционна литургия, събеседникът на Херера смята, че е трябвало „да реагира с ясни норми“, чиято цел била „да се ограничат онези, които не са преживявали този опит“. И добавя: „Ако прочетете добре писмото и декрета ми, вие ще видите, че това е просто едно конструктивно преподреждане, с пастирска грижа“.
Като пример за една от новите рестриктивни мерки се дава най-вече ограничаването на използването на езици, които не са разбираеми или говорими в днешно време. В тази връзка интервюираният заявява, че прочитането на литургичните текстове на неразбираем език, което предполага и латинския в това число, „би било като да се надсмиваш над Божието Слово“.
LifeSiteNews се е обърнал за коментар на тези папски думи към д-р Джоузеф Шоу, професор в Оксфордския университет и председател на Latin Mass Society of England and Wales (Общество на латинската меса в Англия и Уелс), който смята, че папските коментари срещу използването на латинския в литургията произтичат от неразбиране на литургичната традиция. Тези „коментари предполагат някакво „взаимно противоречие“ между онези, които са свързани със старата литургия в Църквата, и онези, свързани с новата“ – казва Шоу, и добавя обаче, че „неразбирането върви само в една посока“. Обяснявайки причините, поради които литургичните текстове в традиционната литургия се произнасят на латински, Шоу отбелязва, че „литургията не е чисто дидактично, рационално, функционално начинание“. Напротив, „прогласяването на текстовете е част от поклонението ни към Бог – поклонение с Неговите собствени слова, подобно на пеенето на псалмите. Това не измества необходимостта от разбиране на текстовете, които, както препоръчва Тридентският събор, трябва да бъдат обяснени по-късно в проповедта“. Според оксфордския професор е важно да стане ясна причината, поради която Църквата традиционно е произнасяла литургичните текстове на един свещен език.
По-нататък Шоу критикува папата, че прилага двоен стандарт по отношение на свещените езици, използвани в литургиите на Запад и на Изток, както и свещените езици на други религии. „Не вярвам папата да смее да каже на индуистите, мюсюлманите, ортодоксалните евреи или гръцките и руски православни, че се надсмиват с техните свещени книги, доколкото те ги четат на свещен език, и то обикновено в общности с малко или никакво разбиране на този език. Ако го стори, това би се отразило доста зле на икуменичните или междурелигиозни отношения“. Професорът добавя още: „Трябва да престанем с тази мисъл за милионите католици, които участват в литургия, която не разбират, и не защото тя е на свещен език, който би могъл да има някакво символично значение за тях, а заради съответния местен език, който те просто не разбират – както са католиците от кантоните, много африкански католици, много мигранти и бежанци“. Шоу явно визира пришълците от други държави, които участват в литургията на местния език – например италиански или френски, макар да не отбират и дума от него.