Catholic-news

„Възрадвайте се с Йерусалим, и веселете се за него всички, които го обичате“ – така се молим по време на литургията за Четвърта Постна неделя с думите от входния антифон: “Laetare, Ierusalem…“
Литургичната традиция на Църквата отдавна е отделила специално място за „средната“ неделя от Постното време – в този ден е било прието да бъдат ръкополагани новите свещеници. Използването пък на розовия цвят за литургичните одежди в деня на тази Четвърта Постна неделя датира от XVI в., което пък на свой ред има препратка към по-ранния X в. и тогавашния обичай на благославянето на розата от страна на Римския папа (това символизирало победата на пролетта над отиващата си зима). От XI в. естествената роза била заменена от изкуствена – златна. По-късно с нея били награждавани лица, които имали специални заслуги пред Църквата.
Радостта е съществена черта на християнина, и в този период от литургичната година Църквата не престава да ни припомня, че радостта трябва да ни придружава през целия ни живот. Очакването по време на Адвента е свързано с радост – наистина, с жива и пламенна радост преживяваме времето на Рождество Христово. По-късно радостта ни ще се свързва с общението с Възкръсналия Господ. А сега, когато приближава краят на Великия Пост, ние размишляваме над радостта от Кръста. Това е същата тази радост от общението с Христос. Само за Него всеки от нас може да каже заедно с апостол Павел: „възлюби ме и предаде Себе Си за мен“ (Гал. 2,20). „Оттук именно трябва да произтича вашата най-дълбока радост, оттук вие трябва да черпите сили и подкрепа. Ако се натъкнете на разочарование, ако ви се случи да изпитате страдание, ако се срещнете с неразбиране или дори ако изпаднете в грях, нека в тозчас мисълта ви се насочи към Този, Който винаги ви обича и Който, в Своята безгранична любов, помага да бъде преодоляно всяко изпитание, да бъде запълнена всяка празнота, Който прощава всички наши грехове и насърчава ентусиазма ни, за да вървим по един нов, сигурен и блажен път“ (Св. Папа Йоан-Павел II, 1 март 1980 г.)
Четвъртата Постна неделя, съгласно първата дума от входния антифон („laetare“ – лат. „радвай се“), традиционно бива наричана „Неделя на радостта (Laetare)“. На нея е присъща темата за радостта и тя отчасти смекчава суровостта на великопостната литургия. На днешния ден са допустими розови свещенически одежди, вместо виолетовите, като на литургията могат да звучат музикални инструменти, а олтарът може да бъде украсен с цветя – нещо, което не се прави през другите дни от Постното време.
По такъв начин Църквата още веднъж ни напомня, че радостта е напълно съвместима със самоотвержеността и страданието. На радостта противостои тъгата, а не покаянието. Като преживяваме дълбоко това литургично време, чиято кулминация са Страстите Христовия, сиреч страданието, ние все пак осъзнаваме, че да сме близо до Кръста означава да сме близо до Изкуплението. Затова Църквата и всички нейни членове са изпълнени с радост: Laetare, Ierusalem… Радвай се, Йерусалиме, елате всички, които го обичате.
Аскетичното самоограничаване, практикувано от нас през тези дни, не трябва да намалява радостта си, а напортив – трябва да е в състояние да я усили, доколкото Страстите Христови са израз на любовта към хората и възвестяват Изкуплението. Ние желаем още по-тясно да се съединим с Господ, за да може в живота ни още веднъж да се повтори същият този процес – преходът през Страстите и Кръста към славата и блаженството на Вйзкресението… „Свети Кръсти, Ти си ни най-скъпото от всички драгоценни дървета. На Теб страдна Божият Син, жертвеният свещен Агнец. Ти си за нас залог, вечен знак на спасението, скрепено с Кръвта на Бог, дивен дар на изкуплението.“

Из книгата „В общение с Бога“, Франсиско Карвахал
Превод: © www.catholic-news.bg, 2022