Catholic-news

Хората със слаба вяра, които се съмняват или не вярват в Евхаристията, обикновено получават явни знаци, подтикващи ги към обръщане и към вяра в реалното присъствие на Исуса в Евхаристията.
Един от тази знаци-чудеса се случва в Ланчано – градче, което стана известно в целия свят, след като на 4 март 1971 г. бяха обявени резултатите от научните изследвания за Тялото и Кръвта, съхраняващи се от VІІІ век в същото това италианско градче.
Историческите източници свидетелстват за това, че в средата на VІІІ век се случила необикновена случка в неголямата монашеска църква „Св. Лонгин” в Ланчано. Един монах, живеел от доста време там, отдавна не намирал покой, заради нарастващите у него съмнения дали действително по време на литургията хлябът става Тяло Христово, а виното – Кръв Христова. Един път, по време на отслужване на сутрешната Света Литургия, когато произнасял думите на освещаването, го обзело много силно съмнение. И тогава, както произнасял думите „Това е Моето Тяло… Това е Моята Кръв…”, той забелязал, че от бялата Хостия наистина се стича кръв. Онемял от удивление и изненада, монахът се вгледал в светите Тяло и Кръв Господни. Веднага изчезнал страхът и сърцето му се изпълнило с необикновена радост. Облян в сълзи, той се обърнал към верните, участващи в Светата Литургия, с думите: „Гледайте, това са истинските Тяло и Кръв на нашия Господ Исус Христос, който ги направи видими за мен, та занапред да не бъда маловерен, а вярващ”.
Вестта за това необичайно събитие се разнесла из цялата околност. Много скоро в тази църква започнали да прииждат тълпи от поклонници. Светите Тяло и Кръв Христови се съхранявали в специален реликварий. С течение на времето за евхаристичното чудо започнали да се появяват всякакви легенди. Отците-францисканци, попечители на светините, решили да проверят истинността на това, което лежи в основата на култа към светите реликви Тяло и Кръв на Христа. С тази цел, на 18 ноември 1970 г. на група италиански учени под ръководството на професор Едуардо Линоли от Арецо било поръчано да проведат специално изследване. Тези изследвания траяли няколко месеца и приключили на 4 март 1971 г. Резултатите се оказали сензационни и попаднали на първите страници на италианските вестници. Те потвърждавали вече известното предание, че Хостията от VІІІ век представлява сама по себе си човешка сърдечна мишца, без каквито и да било следи от нарези, което изключва предположението за това, че е била изрязана от някой си човек. Учените с увереност потвърджават, че тя има в своя състав клетки от човешка сърдечна мишца, клетки от тъкани от околосърдечната област и вътрешни сърдечни клетки, както и клетки от нервни влакънца, характерни за сърдечната мишца. По необясним начин са се запазили и пет камъчета със загоряла кръв. Изследванията установили, че това е кръв от група АВ. Точно такава група кръв била намерена в съхранилото се в Хостията сърце. От научна гледна точка е невъзможно да се обясни защо Тялото и Кръвта в продължение на дванадесет века не се са поддали на процесите на разпад и са се съхранили до наши дни в идеално състояние.
Три години след първите научни изследвания в Ланчано пристигнал кардинал Карол Войтила, който цялата нощ прекарал в молитва и поклонение пред евхаристичното чудо. Той оставил една много проникновена бележка в паметната книга на светинята: “Fac nos Tibi sеmper magis credere, in Te spem habere, Te diligere” („Направи така, че все по-силно да вярваме в Теб, да ти възлагаме надежда и да те обичаме”).
Евхаристичното чудо в Ланчано е особен знак, показващ живото присъствие на Исус в Евхаристията. Това е много изразителен знак, който ни приканва към вяра, към открито сърце за приемане дара на безграничната любов на Изкупителя, даден ни в Евхаристията.
Също така е необходимо да си спомним и за един друг факт – учените доказаха, че по Торинската плащеница са оставени следи от човешка кръв от група АВ – същата група, каквато има и кръвта от Ланчано. Божието Провидение е съхранило до наши времена тази безценна реликва, за да може в светлината на съвременната наука да се докаже нейния необикновен смисъл. Точните научни методи показват, че ленената завивка наистина е погребална плащеница от Палестина от времената на Христа, че в нея е бил погребан наистина разпънат човек, с необикновена красота и съвършено физическо телосложение, че е била използвана при смъртта точно по начина, описан в Евангелието.
Учените установиха, че изображението се триизмерно и се е появило вследствие на особен вид взрив на огромна енергия, угаснала в течение на броени секунди. Нима това не е знак за възкресението? За миг, докато животът се върнал към мъртвото тяло, неговото изображение завинаги се запечатало на повърхността на завивката. От научна гледна точка, доколкото е трудно да се докаже истинността на Плащеницата, онези, които считат този факт за фалшификация би трябвало да предположат, че фалшификаторът би бил гений, опиращ се на постиженията на съвременната наука и знания, а това е невъзможно.
Откриването на една и съща група кръв по Торинската плащеница и в светите реликви от Ланчано е поредният поразителен знак, който ни призовава към обръщане, към вяра в личността на Исуса Христа, Който реално присъства в Тайнството Евхаристия.

Отец Мечислав Петровски
(сп. „Любите друг друга”)
Превод: catholic-news.bg