Catholic-news

Да викаме от радост, братя, днес, както и вчера. Дори тъмнината на нощта да е прекъснала нашето тържество, светият ден още не е свършил: тъмнината на вечерта разделя дните един от друг, но светлината, която разпръсква радостта за Господ, е вечна. Христос ни озари вчера; Неговата светлина свети и днес. „Исус Христос е същият вчера и днес и вовеки“, казва блаженият апостол Павел (Евр. 13:8). Да, Христос стана ден за нас. За нас Той се роди днес, както Бог, Неговият Отец, обяви чрез гласа на Давид: „Син мой си Ти, Аз днес Те родих” (Пс. 2:7). Какво казва с това? Че не е родил Сина Си в някой ден, но че Го е родил като ден и светлина. [...]
Да, Христос е нашето Днес: като жив блясък, който никога не избледнява, без край, Той никога не престава да хвърля огън върху земята, върху този свят, който държи (вж. Евр. 1:3), и тази вечна светлина се явява като един ден. „Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал“, възкликва пророкът (Пс. 90 (89:4)). Да, Христос е този единствен ден, защото и Божията вечност е една.
Той е нашето днес: миналото, което е отлетяло, не се губи за Него; неизвестното бъдеще, което все още е непознато, не крие тайни за Него. Като суверенна светлина Той обхваща всичко, знае всичко, присъства във всички времена и е техен господар. Пред Него миналото не може да потъне в себе си и бъдещето не може да избяга. […] Това Днес не е времето, в което Той се е родил по плът от Дева Мария, нито времето, в което е произлязъл в божественост от устата на Бог, Неговият Отец, а времето, когато е бил възкресен от мъртвите: „Той възкреси Исус“, казва апостол Павел; както и във втория псалм е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“ (вж. Деяния 13:33).
Наистина, Той е нашето Днес, когато излиза от дълбоката нощ на подземния свят и възпламенява хората. Наистина той е нашият ден, който тъмните замисли на враговете Му не можаха да помрачат. Няма ден, който да е приел светлината по-добре от този ден; защото Той върна светлината и живота на всички мъртви. Старостта теглеше хората към смъртта; Той ги вдигна отново в силата на Своя днешен ден.

Св. Максим, епископ на Торино (?-ок. 420)

(evangeliumtagfuertag.org)