Catholic-news

Психолозите казват, че често хората не искат да слушат, защото им се струва, че да слушаш, да се вслушваш, да се подчиняваш – това е едно и също. Може би има хора в пенсионна възраст, които си мислят: „Цял живот съм бил принуден да слушам другите, сега искам те да слушат мен”. Или пък подрастващият в училище се държи лошо, защото му е писнало да слуша, да се вслушва. Или когато се говори за някой началник, често хората си мислят: „Той не иска да чуе нищо, по-добре не му говори за това…”. Всъщност всичко това не е логично. В действителност, да ръководи себе си и другите в живота може този, който добре слуша, който е способен да се вслуша в другите и на практика – изцяло да разбере и възприеме истината. Такъв човек се ръководи не от някакви предразсъдъци, лъжи, измами или самоизмами, а от истината.
Затова не е чудно, че Църквата ни дава примера на Мария, която станала Царица, защото била способна да слуша, най-вече – да слуша Бог. Тя не е смятала, че истината може да бъде само това, което тя вече знае, не била пленница на някакви предразсъдъци, а била открита да приеме това, който другите искат да й кажат, по-специално – това, което Бог иска да й каже. Затова тя получила и приела думите: „Радвай се, благодатна”, и живяла тези думи в цялата им пълнота.
Често ни се налага да слушаме по-добре, да слушаме Бог като четем Светото Писание. А особено важно е да се упражняваме да слушаме в молитва. Разбира се, трябва да казваме на Бог различни неща, да разговаряме с Него като казваме молитви. Но не бива да забравяме и за тишината, за мълчанието. Може би Бог желае и нас да ни нарече „благодатни”. Би било жалко, ако не чуем това, ако не се научим наистина да ръководим живота си, като живеем в Неговите благодат, милосърдие и доброта. А в тишината, в мълчанието Той е винаги там, стои и ни слуша…

Отец Щефан Липке, SJ

Превод: www.catholic-news.bg