Catholic-news

Понеже сестра Тереза беше дълбоко смирена, се чувстваше неспособна „да се изкачи по стръмния път на съвършенството”. Затова се стремеше непрекъснато да става все по-малка, та Бог да се погрижи напълно за нейните нужди и да я носи в прегръдките си, както се отнасят в семейството към най-малките деца. Тя искаше да бъде светица, без обаче да става голяма, защото както непохватността на децата не може да натъжава родителите, така и несъвършенството на смирените хора не може да нанесе тежка обида на Бога. Грешките им не се зачитат по думите на Светото Писание: „защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат мъчени”. Затова тя се предпазваше от желанието да се чувства съвършена, както и да бъде считана от другите за такава, тъй като по този начин би станала голяма и Бог ще я остави да върви по пътя сама.
„Децата не работят, за да завоюват позиции”, казваше тя. „Когато са послушни, тогава родителите правят всичко за тях; точно така не трябва да се напрягаш, за да станеш свят, а за да доставиш радост на добрия Бог.”

Из „Малката Света Тереза от Лизио: Записки и спомени на нейната сестра Селин Мартен“

Превод: catholic-news.bg