Catholic-news

Различните страни в света са установили свои традиции, свързани с очакването на Рождество Христово, но днес, в началото на третото хилядолетие почти всяко дете би могло да посочи типичните знаци, които символизират настъпването на Адвента. Един от тези знаци е адвентният венец, украсен с четири свещи.

Венецът винаги е символ на славата и победата. Пoставянето му пред олтара в Църквата и в домовете показва очакването на Царя победител и Спасител на човечеството.

Самата идея за венец от клонки от вечнозелено дърво е дошла от езическа Германия. Известният ни адвентен венец с четири свещи получава своето по-широко разпространение сравнително късно – на прага на ХІХ век. Обикновено той се прави от борови клонки, които се скрепват в кръг. На венеца се поставят четири червени свещи и всяка неделя се запалва по една. Накрая, на четвъртата неделя от Адвента над боровия венец радостно горят всички свещи и известяват настъпващия празник.
Всъщност за родоначалник на този обичай се счита лутеранският богослов Йохан Хенрих Вихерн – основател на приют за отглеждане на социално слаби деца. През Адвента децата непрекъснато го питали кога ще дойде Рождество Христово. Така през 1839 г. Вихерн окачил на тавана в стаята за молитва колело от конска кола и към него прикрепил четири големи бели свещи – по една за всяка от четирите недели на Адвента, а между тях – деветнадесет малки червени свещи за дните през седмицата (броят на свщите е равен на броя на дните през адвентното време). Всяка сутрин запалвал по една от малките свещички, а в неделята – и по една голяма.

По-късно, когато Вихерн вече работел в Берлин, започнали да украсяват венеца с елхови клонки и палели по една червена свещ всяка неделя.
През 1925 г. за първи път адвентният венец с четири големи свещи се появил в католическа църква в Кьолн и до края на Втората световна война се разпространил в цяла Германия, а след нея и по целия свят. По-късно в някои католически страни едната от свещите станала розова – тя се запалва на Трета Адвентна неделя (на Трета Адвентна неделя цветът на свещеническите одежди е розов – бел. прев.).
Има различни тълкувания на символиката на венеца. Добавянето на светлинки към венеца е символ на нарастващото очакване на Рождението на Исус, Който е светлината на света. Кръглата форма пък напомня за вечния живот. Зеленият цвят символизира надеждата и упованието, а свещите – светлината на Рождество Христово. В католическата традиция всяка свещ си има име: първата свещ е Свещта на пророка и ни напомня пророците от Стария завет, които предсказвали идването на Месията; втората свещ е Витлеемската свещ – тя ни напомня за казаното от пророците, че Спасителят ще се роди в града на цар Давид – Витлеем; третата свещ е Свещта на пастирите – напомня ни за пастирите, които приели Христос за свой Спасител, като повярвали в Словото на Бог; четвъртата свещ е Ангелската свещ – нейната цел е да ни напомни за скорошното второ пришествие.