Catholic-news

„Кръсте Христов, обичам те, кланям ти се, почитам те“ – из популярна католическа песен

ВЕЛИКИ ПЕТЪК – Възпоменаване на страданията и смъртта на Христос

Богослужението на Велики Петък е възпоменаване на страданията и смъртта на Господ Исус. Обикновено то се провежда в следобедните или вечерните часове на деня. По традиция най-подходящият час е 15 часа, но по пастирски съображения литургичното честване може да бъде изместено вечерта.
В началото на богослужението свещениците, облечени в червени одежди, влизат в храма и падат ничком пред олтара или коленичат. Всички събрали се вярващи се молят в тишина. Този обичай ни пренася в Средновековието, когато свещениците лягали на земята във формата на кръст в началото на всяка Литургия.

На Велики Петък започва Деветницата към Божието Милосърдие

След това започва първата част на службата за Велики Петък – Литургията на Словото. Обичайно евангелският откъс е Страданието Христово от Евангелието на Св. Апостол Иван. По традиция евангелският разказ може да се чете или пее от няколко души – евангелист, Исус, останалата част от народа. Литургията на Словото приключва с тържествената молитва на верните в староримска форма. Това е молитва за Църквата и свещенослужителите, за единството на християните, за вярващите и невярващите, за целия свят.
Втората част на богослужението е поклонението пред Христовия Кръст. Съществуват няколко формата на този обряд. Най-често той се отслужва с постепенно снемане от разпятието на виолетовия покров. Това става на три пъти – в началото на църквата, в средата на църквата и пред самия олтар. При всяко от трите спирания свещеникът обявява: „Ето кръстното дърво, на което увисна спасението на света”. Народът отговаря: „Дойдете да се поклоним”. След това започва поклонението. По традиция вярващите целуват кръста, почитайки по този начин Христовите Страдания.
На този ден не се отслужва Евхаристична Литургия. Жертвата я отслужва самият Христос. Вярващите се причастяват с Даровете, осветени на Велики Четвъртък. Интересно е да се знае, че от 1622 до 1955 г. на този ден било забранено причастяването. Папа Пий ХІІ обаче отменя тази забрана.
В края на богослужението Пресветите Дарове се пренасят на някой от страничните олтари или на импровизиран (временен) олтар, който в много страни се украсява и наподобява Гроба Господен. Обичаят да се изгражда Исусов гроб води началото си от йерусалимската литургична традиция и понастоящем се е запазил в страните от Източна Европа. Обрядът е известен под името Depositio crucis – полагане на кръста. Свидетелства за този обряд съществуват още от Х в.
Вярващите напускат храма тихо. Църквата по целия свят се потапя в тишина, защото Господ Исус е положен в гроба. Заедно с Мария, тя е притихнала в очакване на Възкресението.