Catholic-news

На 16 април е литургичното възпоменание на света Бернадета Субиру, на която Света Богородица пожела да се яви в Лурд.

Света Бернадета Субиру е родена на 7 януари 1847 г. в Лурд в семейството на мелничаря Франсоа Субиру и жена му Луиз, които имали шест деца.
На 11 април 1858 г. на малката Бернадета се явява Божията Майка на входа на пещерата Масабиел. Последното явление от общо осемнадесет е на 16 юли същата година.
През 1866 г. Бернадета прекрачва прага на манастира „Св. Жилдар“ в Невер, където полага вечни обети в Общността на сестрите на милосърдието. В краткия й живот, изобилстващ от страдание и болести, няма никакви други забележителни събития.

След постъпването си в манастира тя разказва по решение на предстоятелите си за явленията в Лурд на сестрите от общността, след което запазва мълчание по тези въпроси до самата си смърт. Поканена да присъства при освещаването на базиликата в Лурд, Света Бернадета отказва да бъде в центъра на славата и известността, убедена, че нейната мисия в Лурд е приключила и следи големите тържества смирено зад манастирските стени.

По нейните думите сегашната й работа е болестта, а задължението й – страданието, което тя слива с Христовото за изкуплението на света. Умира едва 35-годишна, на 16 април 1879 г., в 15.15 ч. в болницата “Saint Croix” на манастира в Невер , в която прекарва по-голямата част от монашеския си живот, въпреки огромното си желание да се отдаде в услуга на бедните и болните.

На 22 септември 1909 г., сряда, тялото й е ексхумирано за първи път по време на информационния процес за предстоящата беатификация. На ексхумацията в манастирския парклис „Св.Йосиф” присъстват епископът на Невер, монс. Готи, и трима свидетели – абат Перо, майката-игуменка Мари-Жозефин Форестие и нейната заместничка, двама лекари и гробари, които пред разтвореното Евангелие, поставено на масата на входа на параклиса, полагат клетва да кажат истината за разпознаването на тялото. При отварянето на саркофага намират тялото на сестра Бернадета напълно запазено, без никаква миризма, присъща на процеса на разлагане. Сестрите, които са я погребали преди 30 години не намират никаква промяна на лицето й от деня на смъртта.

Свидетелството на двамата лекари

„Саркофагът бе отворен: освен нас присъстваха епископът, кметът, неговият заместник и много свещеници. Не доловихме ни най-малка миризма. Тялото бе облечено в расото на ордена, което бе влажно. Непокрити бяха само лицето и ръцете.
Главата бе наклонена наляво, лицето бе съвсем бяло. Кожата покриваше мускулите, а те – костите. Спуснатите клепачи покриваха очите. Веждите бяха прилепнали върху кожата над костите на очните ябълки, както и миглите на десния клепач. Носът бе остър и подобен на пергамент. В полуотворената уста се забелязваха стоящите на мястото си зъби. Скръстените на гърдите ръце бяха напълно запазени, включително и ноктите на пръстите, и държаха разядена от ръжда Броеница. От вътрешната страна под лактите се виждаха линиите на вените.
Краката, също както и ръцете, бяха бели като пергамент, със запазени нокти на пръстите, с изключение на един, който бе паднал при измиването на тялото.
След отстраняване на дрехите, можеше да се види цялото тяло, което приличаше на пергамент, неподвижно и хлътнало във всичките си части.
Късо подстриганите коси бяха прилепнали върху главата. Ушите бяха напълно запазени. Лявата половина на тялото бе повдигната в областта на хълбока и бе по-висока в сравнение с дясната.
Тялото бе хлътнало и при почукване навсякъде кънтеше кухо като при почукване върху картон.
Лявото коляно бе по-слабо от дясното. Ребрата бяха леко изпъкнали напред, точно както мускулите на крайниците
Тялото бе така вкочанено, че лесно можеше да се обръща при измиването.
Долната част на главата бе леко потъмняла, вероятно поради голямото количество дървени въглища, поставени в ковчега.
В знак на това, че сме съставили настоящия документ в съответствие с фактите:
Невер, 22 септември 1909 г. д-р Ш.Давид и д-р А.Журдан”

След огледа сестрите-монахини измиват и преобличат с ново расо тялото на сестра Бернадета, поставят го в двоен ковчег, горният от цинк, – закован, запоен и запечатан със седем печата и го препогребват на същия ден около 17.30 ч.

Следва втора ексхумации на тялото на Света Бернадета – на 3 април 1919 г., когато епископ на Невер е монс. Шатлю. Документът от огледа за разпознаване на тялото е подписан от двама лекари – д-р Талон и д-р Конт, които също са положили клетва. Няма противоречие между този доклад и съставения от предишните двама лекари.

При третата ексхумация, извършена на 18 април 1925 г., след като на 18 ноември 1923 г. Папата е потвърдил героичните добродетели на сестра Бернадета и тече процес за канонизация, лекарите, присъствали на втория оглед заедно с полицейския комисар Мабий и представителя на градската община Леон Брюнтон, се заемат отново с изготвяне на доклад на фактите. Д-р Конт е натоварен да вземе реликви. При отварянето на тялото от лявата страна за изваждането на ребра като реликви, докторът намира сърцето напълно запазено, както и, за негово голямо изумление, черния дроб, този мек орган, съхранил се в продължение на 46 години.

На 14 юни, същата година папа Пий ХІ обявява сестра Бернадета за светица.

На 18 юли тялото й, съхранявано през това време в манастирския параклис „Св.Елена”, след като е облечено отново от сестрите-монахини с расото на ордена, а лицето и ръцете й – покрити с тънки восъчни маски, е положено на бяла носилка и отнесено най-напред в Новициата за молитва, а след това е поставено в специално изработен стъклен саркофаг от фирмата „Кая-Катлан” в Лион, който е пренесен тържествено на 3 август от Новициата в църквата на манастира „Св.Жилдар”.

О. Андре Равие, От архивите на манастира „Св. Жилдар“, епархия и гр. Невер

Превод: catholic-news.bg