Catholic-news

1-ви май е „Ден на труда“. Църквата също празнува: От 1955 г. „Денят на работническата борба“ е и денят за възпоменание на „Йосиф работника“ – бащата на Исус и дърводелец ни напомня за достойнството на човешкия труд.
Месецът на Мария започва с възпоменанието на мъж: Когато профсъюзите се събират на своите митинги, Църквата празнува един работник и си спомня за дърводелеца Йосиф. „Йосиф работник“ се нарича денят, въведен от папа Пий XII през 1955 година. Така Йосиф е един от двамата светци – другият е Иван Кръстител – на когото са посветени две паметни дати.

В допълнение към традиционния ден на свети Йосиф на 19 март, който се чества като голям празник, 1-ви май е добавен като ден за възпоменание на „свети Йосиф работник“ – във време, когато тази дата отдавна е заета като „ден на борбата на работническото движение“.

Въпросът за труда вълнува света

Празникът съществува от 1890 г. Година по-рано учредителният конгрес на „Втория интернационал“ провъзгласява този ден за възпоменание на жертвите от „Бунта на Хеймаркет“: На 1 май 1886 г. в САЩ започва обща стачка, с която работническото движение иска да осигури въвеждането на осемчасов работен ден – но стачката ескалира, на „Хеймаркет“ в Чикаго, градът, в който стачкуват повечето работници, избухват жестоки сблъсъци и загиват демонстранти и полицаи.

Социалният въпрос и насилието, с което той се бори, засяга и Църквата по това време: папа Лъв XIII. публикува през 1891 г. „Rerum Novarum“ , „майката на всички социални енциклики“, в която той разглежда големите промени в света на труда, причинени от индустриализацията. С енцикликата Лъв XIII застава на страната на работниците – повече от 40 години след „Комунистическия манифест“. Църквата обаче не иска да има нищо общо със социалистическото работническо движение; „Rerum Novarum“ предлага трети път отвъд либерализма и социализма.

Йосиф като небесен авторитет срещу комунизма

Дърводелецът Йосиф все още не се появява в тази енциклика, въпреки че още тогава е смятан за покровител на работниците. И все пак Лъв XIII е определено за почитането на Йосиф: През 1889 г. той написва най-обширния дотогава папски документ в чест на съпруга на Мария: „Quamquam pluries“ е името на енцикликата, която е изцяло посветена на Йосиф – и, разбира се, бащата на католическото социално учение също подчертава значението на труда в живота на Йосиф и в живота на християните: „Специално право на помощта на свети Йосиф имат особено пролетариите, работниците и всички хора в скромни условия на живот. Преди всичко за тях той трябва да бъде модел за подражание“, пише Лъв XIII и също като много папи след него подчертава достойнството на човешкия труд: „Работата на трудещите се, каквато и да е тя, не само по никакъв начин не е непочтена, но може да има дори благороден характер, ако е вдъхновена от добродетелно отношение.“

Няколко години по-късно, през 1937 г., папа Пий XI поставя Йосиф на предна позиция срещу комунизма: „За да постигнем бързо „Христовия мир в царството на Христос“, за който всички копнеят, Ние поставяме великото дело на Католическата църква срещу атеистичния световен комунизъм под закрилата на могъщия покровител на Църквата, свети Йосиф“, се казва в „Divini Redemptoris“, енцикликата „срещу атеистичния комунизъм“.

Дърводелецът, сам един от работниците, по този начин се превръща в надежден небесен гарант на антикомунизма: „Той принадлежи към работническата класа и е изпитал бремето на бедността за себе си и за Светото семейство, чиято бдителна и любяща глава е бил. “

(…)

Подарък за работниците

През 1955 г., малко след Втората световна война, въпросът за труда отново раздвижва света: Студената война набира скорост, противопоставянето между капитализма и комунизма, Изтока и Запада оформят политиката. В този климат Пий XII се обръща на 1-ви май към италианското християнско работническо движение ACLI: „Колко често сме изразявали и декларирали любовта на Църквата към работниците!“ и въпреки това, продължава Пий XII , злите езици продължавали да твърдят, че Църквата като съюзник на капитализма не е на страната на работниците. Ето защо той обявява на този 1-ви май 1955 г., че трябва да се установи денят на паметта на Йосиф работника: „Скъпи работници и работнички, това е Нашият подарък за вас!“ Скромният занаятчия от Назарет се проявява не само „при Бог и за Църквата за достойнството на човешкия труд“, но и като „свят покровител на вас и вашите семейства“.

(…)

Желанието на Пий XII е чрез празника на Йосиф работник „всички да признаят достойнството на човешкия труд и това да вдъхнови както социалния живот, така и законите“.
Йосиф и днес носи работническото знаме в Църквата на всеки 1-ви май.

(Източник: katholisch.de
със съкращения)
Превод: catholic-news.bg