Catholic-news

За разлика от Връбница и Светото Пасхално Тридневие, когато се възпоменават Тайната вечеря, молитвата в Гетсиманската градина, арестуването на Исус, изправянето му пред съда, кръстния Му път, разпъването, смъртта и погребението, както и слизането Му в ада – все събития, които могат да бъдат датирани с точност по дни, дори по часове до пасхалната неделя, първите три дни от Великата (Светата) седмица не дават точна отпратка към евангелските събития, случили се между влизането на Исус в Йерусалим (Връбница) и Тайната вечеря (Велики Четвъртък). Въпреки това, в някои източни литургични традиции всеки от тези дни е фокусиран върху спомена за някакъв конкретен епизод, описан в съответния евангелски откъс.
В римската традиция, за разлика от византийската, не е характерен стремежът към педантично и последователно следване на случилото се в дните преди Тайната вечеря, а е важно друго – присъствието в богослуженията на самата тема за Христовите страдания. След литургичната реформа в този отрязък от време (между Връбница и Велики четвъртък) се акцентира на подготовката за възпоменаването на Христовите страдания и смърт. Ето защо на Велики Понеделник четем фрагмента за помазването на Исусовите нозе като предзнаменование за Неговото погребение (Ив 12, 1-11). На Велики Вторник откъсът от Евангелието акцентира върху предателството на Юда и началото на „прославянето” на Сина Човечески (Ив 13, 21-33. 36-38). На Велика Сряда фокусът е върху подготовката на Исус да празнува Пасхата и отново върху предателството от страна на Юда (Мт 26, 14-25). В същото време и в трите дни първото четиво са откъси от Книгата на пророк Исайя, в които се четат пророчества за Страдащия Божи Син.