Catholic-news

На 10 май 2025 г., третия ден от своя понтификат, папа Лъв XIV проведе първата си официална среща като Римски папа с Колегията на кардиналите. Събитието се състоя в Голямата зала на Синода. Предлагаме на нашите читатели пълен превод на словото, което Светият Отец произнесе пред кардиналската колегия.

Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство (към декана – б.пр.). Преди да заемем местата си, нека започнем с молитва, просейки от Господ да продължава да придружава тази Колегия, както и цялата Църква, в този дух и този ентусиазъм, но най-вече с дълбока вяра. Да се помолим заедно на латински:

Pater noster… Ave Maria…

В първата част на тази среща ще има кратка реч с размисли, които бих желал да споделя с вас. След това ще има и втора част – нещо като възможност за споделяне на опит, пожелана от мнозина от вас, един вид диалог с кардиналската колегия, с цел да изслушаме някои съвети, предположения, предложения, конкретни неща, за които вече бе говорено в дните преди конклава.
Братя кардинали,
Поздравявам ви и ви благодаря за тази среща, както и за дните преди нея – тъжни, заради загубата на Светия Отец Франциск; изпълнени с ангажименти, поради отговорностите, които заедно трябваше да поемем; в същото време – богати на благодат и утеха в Светия Дух, съгласно обещанието, дадено ни от самия Исус (срв. Ив. 14, 25-27).
Вие, скъпи кардинали, сте най-близките сътрудници на папата, и това ми дава голямата увереност да поема тежест, която очевидно далеч надхвърля моите сили, както и тези на всеки друг. Вашето присъствие ми напомня, че Господ, Който ми повери тази мисия, няма да ме остави сам в носенето на отговорността. Ето защо, преди всичко аз знам, че винаги, винаги мога да разчитам на Неговата помощ, на помощта на Господ, и по силата на Неговата благодат и провидение – и на вашата близост, на близостта на толкова много братя и сестри по целия свят, които вярват в Бог, обичат Църквата и подкрепят с молитва и добри дела Викария на Христа.
Благодаря на декана на Колегията на кардиналите кардинал Джовани Батиста Ре, който заслужава аплодисменти, за неговата мъдрост – плод на един дълъг живот и толкова много години вярно служение на Апостолическия престол, който ни помогна много в това време. Благодаря на камерлинга на Светата Римска Църква кардинал Кевин Джоузеф Фаръл – сигурен съм, че е тук някъде, – за важната и ангажираща роля, която изигра в периода на вакантен престол и свикването на конклава. Отправям мислите си и към братята кардинали, които по здравословни причини не успяха да присъстват, и заедно с вас ги прегръщам в общение на обич и молитва.
В този момент, едновременно тъжен и радостен, провиденчески обърнат към светлината на Възкресението Христово, бих искал заедно да погледнем на кончината на покойния Свети Отец Франицск и на конклава като на едно пасхално събитие, един етап от дългия изход, през който Господ продължава да ни води към пълнотата на живота. И от тази перспектива, нека поверим на „милосърдния Отец и Бог на всяка утеха“ (2 Кор. 1, 3) душата на починалия папа, както и бъдещето на Църквата.
Като започнем от свети Петър и стигнем до мен, недостойния негов наследник, папата е един смирен слуга на Бог и на братята – нищо повече от това. Това бе ясно демонстрирано от примера на толкова много мои предшественици, последно от примера на самия папа Франциск, с неговия стил на пълно посвещение на служението и на трезвата простота в живота, с оставянето му в ръцете на Бог във времето на неговата мисия, както и спокойното му доверяване (на Бог – б.пр.) в момента на завръщането в Дома на Отца. Нека съхраним това ценно наследство и да поемем отново по пътя, водени от същата надежда, произтичаща от вярата.
Възкръсналият, Който присъства тук, между нас, е Този, Който закриля и води Църквата и Който продължава да я изпълва с надежда посредством любовта, която „се изля в нашите сърца чрез дадения ни Дух Светий“ (Рим. 5, 5). От нас зависи да бъдем внимателни слушатели на Неговия глас и верни служители на плана Му за спасение, като не забравяме, че Бог обича да общува не толкова чрез грохота на гръмотевица или земетресение, колкото чрез „полъха от тих вятър“ (1 Цар. 19, 12), или както някои го превеждат – „в нежния глас на тишината“. Затова тази среща е важна – да не се загубим, и оттук – да водим и придружаваме целият свят Божи народ, който ни е поверен.
През изминалите дни имахме възможността да видим красотата и да усетим силата на тази огромна общност, която с толкова обич и отдаденост поздравяваше и плачеше за своя Пастир, придружавайки го с вяра и молитва в момента на последната му среща с Господа. Видяхме в какво се състои истинското величие на Църквата, оживена от богатото разнообразие на своите членове, обединени в една единствена Глава – Христос, „Пастир и Пазител на вашите души“ (1 Петр. 2, 25). Тя е утробата, от която сме се родили и ние, но в същото време тя е и стадото (срв. Ив. 21, 15-17), тя е и почвата (срв. Мк. 4, 1-20), която ни е дадена, за да я пазим и обработваме, да я подхранваме с Тайнствата на спасението и да я облагородяваме със семето на Словото, така че в съгласие и с ентусиазъм в мисията да вървим по пътя, подобно на израилтяните в пустинята, в сянката на облака и в светлината на Божия огън (вж. Изх. 13, 21).
В тази връзка, бих искал днес заедно да подновим пълната си привъзраност към това пътуване, към пътя, който Вселенската Църква следва през десетилетията след Втория Ватикански събор. Папа Франциск ни припомни това и даде актуално звучене на неговото съдържание в Апостолическото насърчение Evangelii gaudium, от което бих искал да изведа някои основни примери: връщането към примата на Христос в благовестенето (срв. Пар. 11); мисионерското обръщане на цялата християнска общност (срв. Пар. 9); израстването в колегиалността и синодалността (срв. Пар. 33); вниманието към sensus fidei (срв. Параграфи 119-120), особено в онези негови най-автентични и всеобхватни форми като народното благочестие (срв. Пар. 123); грижата с любов за изоставените и отхвърлените (срв. Пар. 53); смелия и вдъхващ доверие диалог със съвременния свят в неговите различни компоненти и реалности (вж. Пар. 84; Втори Ватикански събор, Пастирска конституция Gaudium et spes, 1-2).
Това са евангелски принципи, които открай време са оживявали и вдъхновявали живота и делото на Божието семейство. В тези ценности Бог се откри и продължава да се открива в Сина, Който стана човек – последна надежда за всички онези, които искрено търсят истината, справедливостта, мира и братството (вж. Бенедикт XVI, Енциклика Spe salvi, 2; Франциск, Була Spes non confundit, 3).
Точно защото се чувствам призован да продължавам по този път, аз избрах да приема името Лъв XIV. Различни са причините, но основната е тази, че папа Лъв XIII, със своята историческа енциклика Rerum novarum, насочи внимание към социалния въпрос в контекста на първата голяма индустриална революция. И днес Църквата предлага на всички своето съкровище – социалната си доктрина, за да намерим отговор на една друга индустриална революция и на развитието на изкуствения интелект, които представвяват нови предизвикателства пред защитата на човешкото достойнство, справедливост и труд.
Скъпи братя, бих искал да приключа тази първа част от нашата среща, като приема като своя – а предлагам същото да сторите и вие, – надеждата, която св. папа Павел VI изрази през 1963 г. при започване на своето Петрово служение: „Нека тя (надеждата – б.р.) обхване целия свят като един голям пламък на вяра и любов, който да се разпали във всички хора с добра воля. Нека тя освети пътищата на взаимното сътрудничество и изобилно да излива върху човечеството, сега и винаги, божествените благодати, както и самата сила на Бог, без помощта на Когото нищо не е валидно, нищо не е свято“ (Послание към цялото човешко семейство Qui fausto die, 22 юни 1963 г.).
Нека такива бъдат нашите чувства, обзети от молитва и отдаденост, с помощта на Господ. Благодаря!

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg