Catholic-news

По-долу публикуваме писменото свидетелство на държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин, изпратено до изданието Giornale di Vicenza . Кардиналът е бил помолен за коментар по повод наскоро приключилия конклав, прие което той е изпратил писмено свидетелство, което агенция ZENIT публикува на интернет-страницата си. Текстът по-долу е в превод на английски.

Кардинал Пиетро Паролин
Все още „пресен“ от силното изживяване на конклава, имам удоволствието да отговоря на запитването на Giornale ди Виченца да напиша коментар за избора на папа Лъв XIV , кардинал Робърт Франсис Превост, OSA . Нещо повече от коментар – това е кратко свидетелство, което съм в състояние да предложи, въз основа на радостта ми, че за толкова кратко време Вселенската Църква намери свой Пастир, Наследник на св. Петър, епископ на Рим, след болестта и смъртта на папа Франциск, който имаше търпението да ме държи като свой държавен секретар за почти 12 години. Ние силно вярваме, че чрез действието на кардиналите-електори, също и чрез техните качества, Светият Дух е Този, Който избира човека, определен да води Църквата. Технически погледнато, това е изборът, но това, което се случва в Сикстинската капела под погледа на Христос Съдията, не се връща отново към началото на Църквата, когато са се опитвали да попълнят апостолската колегия след болезненото отстъпничество на Юда Искариотски. Сега апостолите се молят на Господ, Който познава сърцата на всеки един, да им посочи кой е избраният (вж. Деян. 12, 25). Тази мистерия се повтори и през тези дни, и ние сме безкрайно благодарни на Господ, Който не изоставя Своята Църква, Неговата обичана Невеста, като й дава водачи според Своето собствено сърце. Ние сме безкрайно благодарни и на папа Лъв XIV , че преди повика на Господ да Го обича „повече отколкото тия“ и да Го следва, да пасе овците и агънцата Му, както Исус иска от Петър в евангелския откъс от последната неделя (Ив. 21, 15). Вярвам, че не разкривам никаква тайна, като споделям, че онова „Аз приемам“, което го направи 267-ми папа на Католическата църква, бе последвано от много дълги и топли ръкопляскания. Това, което най-много ме впечатли, бе спокойствието, изписано на лицето му, в толкова решаващи, и в известен смисъл – „драматични“ моменти, защото те изцяло променят живота на човека. Той нито веднъж не загуби сладката си усмивка, въпреки че, както си представям, той бе добре запознат с многобройните и далеч не толкова прости, проблемите пред които е изправена Църквата днес. Дълго говорихме за това по време на конгрегациите на кардиналите, които предшестваха конклава, където всеки един от членовете – кардинали с право на глас и такива без право на глас – имахте възможност да представите лицето на католицизма в състояние на негова страна, предизвикателствата, пред които той е изправен, и плановете за бъдещето. Доколкото Църквата, следвайки своя Господ, е дълбоко свързана с историята на жените и мъжете от всички времена и географски ширини, новият папа е много ясно с проблемите на днешния свят, които виждаме и от първите му думи от балкона на „Свети Петър“, когато веднага насочи вниманието към „невъоръжения и обезоръжаващ“ мир. Винаги съм констатирал това спокойствие у кардинал Превост, с когото имам възможност да се запозная още в началото на моето служение като държавен секретар покрай един трънлив въпрос, касаещ Църквата в Перу, където той е епископ на диоцеза Чиклайо. Впоследствие имам възможността да си сътруднича директно с него за повече от две години, след като папа Франциск го повика в Рим и го постави началник на Дикастерията за епископите. Бил съм свидетел на своето познаване на ситуации и хора, неговото спокойствие в аргументацията, баланса му в предлаганите решения, неговия респект, внимание и любов към всички. Вярвам, че папа Лъв XIV , в допълнение към Божията благодат, ще намери в своя голям опит като монах и пастир, както и в примера, учението и духовността на великия Отец на Църквата Августин – когото той цитира в началното си обръщение – ресурсите за ефективно изпълнение на службата, която Господ му повери, за доброто на Църквата и цялото човечество. Ние сме до него с обичта си, с послушанието си и с молитвите си.

Източник: Zenit