Catholic-news

Проповед на папа Лъв XIV (пълен текст)

Базилика „Св. Петър“, 31 май 2025 г.,
Празник на Посещението на Дева Мария
Тържествена света литургия и ръкополагане на нови свещеници

Скъпи братя и сестри!
Днес е ден на голяма радост за Църквата и за всеки от вас, които след малко ще бъдете ръкоположени за свещеници, заедно с вашите семейства, приятели и спътници по пътя през годините на вашето формиране. Както Обредът на ръкополагането на няколко места показва, връзката между това, което днес празнуваме, и Божия народ е основополагаща. Дълбочината, широтата и дори продължителността на божествената радост, която сега споделяме, са пряко свързани с връзките, които съществуват и ще се развиват между вас, които предстои да бъдете ръкоположени, и народа, от който произхождате, от когото оставате част и при когото сте изпратени. Ще се спра на този аспект, като винаги имам предвид, че идентичността на свещеника зависи от единението с Христос, върховния и вечен свещеник.
Ние сме Божи народ. Вторият Ватикански събор оживи в по-голяма степен осъзнаването на този факт, сякаш предвиждайки времето, в което принадлежностите ще отслабнат, а усещането за Бога ще стане по-разредено. Вие сте свидетелство, че Бог не се е уморил да събира своите, макар и различни, деца и да ги обединява в едно динамично единство. Тук не става дума за бурно действие, а за онзи полъх от тих вятър, който върна надеждата на пророк Илия в часа на неговото обезсърчение (вж. 3Цар. 19, 12). Радостта на Бога не е шумна, но тя истински променя историята и ни сближава един с друг. Икона на това е тайната на Посещението, което Църквата съзерцава в последния ден на месец май. От срещата между Дева Мария и нейната братовчедка Елисавета виждаме да извира „Magnificat“ („Душата ми величае Господа“) – химн на един народ, посетен от благодатта.
Току-що прочетените четива ни помагат да разберем какво се случва и сред нас. На първо място, в Евангелието Исус не изглежда сломен от предстоящата смърт или от разочарованието от прекъснати или останали непълни връзки. Напротив, Светият Дух укрепва тези застрашени връзки. В молитвата те стават по-силни от смъртта. Вместо да мисли за собствената си съдба, Исус поверява на Отца връзките, които е изградил тук, на земята. Ние сме част от тях! Евангелието е достигнало до нас чрез връзки, които светът може да изтощи, но не и да унищожи.
Скъпи ръкоположени, дръжте се по примера на Исус! Да бъдеш Божи човек – слуга на Бога, Божи народ – точно това ни свързва със земята: не с някакъв идеален свят, а с реалния. Както при Исус, Отец поставя на пътя ви хора от плът и кръв. На тях посветете себе си, без да се отделяте, без да се изолирате, без да превръщате получения дар в някакъв вид привилегия. Папа Франциск многократно ни е предпазвал от това, защото самодоволството гаси огъня на мисионерския дух.
По своята същност Църквата постоянно е обърната навън, както са обърнати навън животът, страданието, смъртта и възкресението на Исус. Вие ще направите свои Неговите думи във всяка Евхаристия: „за вас и за мнозина“. Бога никой никога не е видял. Той се обърна към нас, излезе от Себе Си. Синът стана Неговото обяснение, Негов жив разказ. И ни даде силата да станем Божии чеда. Не търсете, да не търсим друг вид сила!
Жестът на ръковъзлагането, с който Исус посрещаше децата и изцеляваше болните, нека обнови във вас освободителната сила на Неговото месианско служение. В Деянията на апостолите този жест, който след малко ще повторим, е предаване на Духа съзидател. Така Царството Божие сега обединява вашата лична свобода, готовността ви да излезете от себе си, присъединявайки вашите умове и млади сили към юбилейната мисия, която Исус повери на Своята Църква.
В поздрава си към старейшините на общността в Ефес, откъс от който чухме в първото четиво, Павел им разкрива тайната на всяка мисия: „Светият Дух ви постави за пазители“ (Деян. 20, 28). Не господари, а пазители. Мисията принадлежи на Исус. Той е Възкръсналият, следователно е жив и ни предхожда. Никой от нас не е призован да Го замества. Денят на Възнесението ни учи, че Той присъства невидимо. Той ни се доверява, дава ни пространство; дори стигна до там да каже: „За вас е по-добре Аз да си замина“ (Ив. 16, 7). Също и ние, епископите, скъпи ръкоположени, като ви включваме в мисията днес, ви даваме пространство. Вие пък давайте пространство на вярващите и на всяко създание, до което Възкръсналият е близо и в което обича да ни посещава и изненадва. Божият народ е по-многоброен, отколкото виждаме. Нека не определяме границите му.
От свети Павел и неговата трогателна прощална реч бих искал да подчертая още един момент. Той всъщност предхожда всички останали. Той казва: „Вие знаете, как от първия ден всичкото време бях с вас “ (Деян. 20, 18). Дръжте в сърцето и ума си, ясно изписана, тази фраза! „ Вие знаете, как от първия ден всичкото време бях с вас “: прозрачността на живота. Живот, който е явен, разбираем, достоен за доверие! Нека бъдем сме част от Божия народ, за да можем да застанем пред него с достоверно свидетелство.
В тази връзка, нека заедно възстановим достоверното свидетелство на една наранена Църква, изпратена при нараненото човечество, в едно наранено творение. Още не сме съвършени, но е необходимо да бъдем достоверни, да вдъхваме доверие.
Възкръсналият Исус ни показва Своите рани и, въпреки че те са знак за отхвърляне от страна на човечеството, Той ни прощава и ни изпраща. Не го забравяйте! Той и днес духва към нас (вж. Ив. 20:22 – „Духна и им каза: Приемете Светия Дух“) и ни прави служители на надеждата. „ Затова отсега ние не познаваме никого по плът “ (2Кор. 5, 16): всичко, което пред очите ни изглежда разбито и изгубено, сега ни се явява в знака на помирението.
„Защото Христовата любов ни обхваща“, скъпи братя и сестри! Това е обхващане, което освобождава и ни дава способност да не обхващаме, да не притежаваме никого. Да освобождаваме, а не да притежаваме. Ние сме Божии: няма по-голямо богатство, което да ценим и споделяме. Това е единственото богатство, което, когато се споделя, се умножава. Искаме заедно да го отнесем в света, който Бог толкова възлюби, че отдаде Своя Единороден Син (вж. Ив. 3, 16).
Така животът, отдаден от тези братя, които скоро ще бъдат ръкоположени за свещеници, е изпълнен със смисъл. Благодарим им и благодарим на Бога, Който ги призова да служат на един изцяло свещенически народ. Заедно, наистина, ние обединяваме небето и земята. В Мария, Майката на Църквата, блести това общо свещенство, което въздига смирените, свързва поколенията и прави така, че да ни наричат блажени (вж. Лк. 1, 48, 52). Нека тя, Богородица на доверието и Майка на надеждата, се застъпи за нас.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg