Catholic-news

Рим, площад „Св. Петър“

На днешната генерална аудиенция, провела се на площад „Св. Петър“, папа Лъв XIV започна нов цикъл от катехистични беседи в рамките на Юбилейната година. Този нов цикъл е посветен на страданията, смъртта и възкресението на нашия Господ Исус Христос.
По-долу публикуваме пълен превод на днешната папска беседа.

Катехистичен цикъл – Юбилей 2025.
Исус Христос – нашата надежда
III. Пасхата на Исус
1. Подготовката за вечерята. „Там ни пригответе“ (Мк 14, 15)

Скъпи братя и сестри,
Продължаваме нашето юбилейно пътуване в откриване на лика на Христос, в който нашата надежда придобива форма и същност. Днес започваме да размишляваме върху тайната на страданията, смъртта и възкресението на Исус. Ще започнем, размишлявайки върху една дума, която изглежда проста, но крие ценна тайна за християнския живот: „подготвям“.
В Евангелието от Марко се разказва, че „в първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?“ (Мк 14, 12). Това е практичен въпрос, но също и изпълнен с очакване. Учениците предусещат, че ще се случи нещо важно, но не знаят подробностите. Отговорът на Исус звучи почти като загадка: „Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода“ (ст. 13). Детайлите придобиват символичен смисъл: мъж, носещ стомна – жест, обичаен за жените по онова време; горна стая, вече подготвена; непознат домакин. Сякаш всичко е било предварително подготвено. И всъщност наистина е така. В този епизод Евангелието ни разкрива, че любовта не е плод на случайност, а на съзнателен избор. Тя не е просто реакция, а решение, което изисква подготовка. Исус не посреща страданията си като фаталист, а чрез вярност към един път, приет и извървян със свобода и грижа. Това ни утешава: да знаем, че дарът на живота Му произлиза от дълбоко намерение, а не от внезапен порив.
Тази „готова горна стая“ ни казва, че Бог винаги ни изпреварва. Още преди да осъзнаем нуждата си от приемане, Господ вече е подготвил за нас място, където да се разпознаем и да се чувстваме като Негови приятели. Това място, в крайна сметка, е нашето сърце: „стая“, която може да изглежда празна, но очаква само да бъде разпозната, изпълнена и опазена. Пасхата, която учениците трябва да подготвят, всъщност вече е готова в сърцето на Исус. Той е помислил за всичко, подготвил е всичко, решил е всичко. И все пак иска от приятелите Си да изпълнят своята част. Това ни учи на нещо съществено за нашия духовен живот: благодатта не отменя нашата свобода, а я пробужда. Дарът на Бог не заличава нашата отговорност, а я прави плодотворна.
И днес, както тогава, има вечеря за приготвяне. Не става дума само за литургията, а за нашата готовност да се включим в един жест, който надхвърля нас самите. Евхаристията не се извършва само на олтара, но и в ежедневието, където е възможно да изживяваме всяко нещо като приношение и отдаване на благодарност. Да се подготвим да честваме това отдаване на благодарност не означава да правим повече, а да освободим пространство. Това означава да премахнем онова, което пречи, да намалим претенциите, да спрем да подхранваме нереални очаквания. В действителност твърде често бъркаме приготовленията с илюзиите. Илюзиите ни разсейват, приготовленията ни ориентират. Илюзиите търсят резултат, приготовленията правят възможна една среща. Истинската любов, както ни напомня ни Евангелието, първо се дава, преди да бъде получена обратно. Тя е предварителен дар. Не се основава на това, което получава, а на това, което желае да даде. Това е, което Исус е изживял със своите: докато те все още не разбираха, докато един се готвеше да Го предаде, а друг да се отрече от Него, Той подготвяше за всички една вечеря на общение.
Скъпи братя и сестри, и ние сме поканени да „подготвим Пасхата“ на Господа. Не само литургичната, но и тази в нашия живот. Всеки жест на готовност, всеки безвъзмезден акт, всяко предварително предложена прошка, всяко търпеливо прието усилие е начин да подготвим място, където Бог може да обитава. И тогава можем да се запитаме: кои пространства в живота си трябва да преподредя, за да бъдат готови да приемат Господ? Какво означава за мен днес „да подготвя“? Може би да се откажа от някоя претенция, да спра да очаквам другият да се промени, да направя първата крачка. Може би да слушам повече, да действам по-малко или да се науча да се доверявам на това, което вече е подготвено. Ако приемем поканата да подготвим мястото за общение с Бог и помежду си, ще открием, че сме заобиколени от знаци, срещи, думи, които ни насочват към онази просторна и вече готова стая, в която непрестанно се празнува тайнството на една безкрайна любов, която ни подкрепя и винаги е преди нас. Нека Господ ни дари с това да бъдем смирени подготвители на Неговото присъствие. И в тази ежедневна готовност да расте в нас онова спокойно доверие, което ни позволява да посрещнем всичко със свободно сърце. Защото там, където любовта е подготвена, животът наистина може да разцъфне.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg