Catholic-news

Рим, площад „Св. Петър“

Скъпи братя и сестри, честита неделя!
Днес в Евангелието Исус ни приканва да размишляваме върху това как да вложим съкровището на нашия живот (вж. Лк 12, 32-48). Той казва: «Продайте си имотите и раздайте милостиня» (ст. 33).
С други думи, Той ни насърчава да не задържаме за себе си даровете, които Бог ни е дал, а да ги използваме щедро за доброто на другите, особено на тези, които имат най-голяма нужда от нашата помощ. Става въпрос не само за споделяне на материалните неща, които притежаваме, но и за ангажиране на нашите способности, време, обич, присъствие и съпричастност. Накратко, всичко онова, което съобразно Божия план ни прави едно уникално и безценно благо, жив и пулсиращ капитал, който, за да нараства, трябва да бъде култивиран и инвестиран, в противен случай изсъхва и губи стойност. Или пък се изгубва, попадайки в ръцете на онзи, който, като крадец, го присвоява, за да го превърне просто в обект на консумация.
Божият дар, който представляваме, не е предназначен да бъде изчерпван по този начин. Той се нуждае от пространство, от свобода, от връзки, за да се осъществи и изрази; нуждае се от любовта, която единствено преобразява и облагородява всеки аспект от нашето съществуване, правейки ни все по-подобни на Бога. Неслучайно Исус изрича тези думи, докато е на път към Йерусалим, където на Кръста ще отдаде Себе Си за нашето спасение.
Милосърдните дела са най-сигурната и доходна банка, на която можем да поверим съкровището на нашия живот, защото там, както ни учи Евангелието, с „две лепти“ дори бедна вдовица става най-богатият човек на света (вж. Мк 12, 41-44).
По този повод св. Августин казва: «Човек би бил доволен, ако от една либра бронз получи една сребърна, или от една сребърна получи златна; но от това, което даваш – получаваш нещо наистина различно, не злато или сребро, а вечен живот» (Sermo 390, 2). И обяснява защо: «Даденото ще се промени, защото ще се промени този, който дава» (пак там).
За да разберем какво означава това, можем да си представим майка, която прегръща децата си: не е ли тя най-красивият и най-богатият човек на света? Или пък двама влюбени, когато са заедно: не се ли чувстват като крал и кралица? И бихме могли да дадем още много примери.
Ето защо в семейството, в енорията, в училище и на работните си места – където и да се намираме, нека се стремим да не пропускаме нито една възможност да обичаме. Това е бдителността, която Исус изисква от нас – да свикнем да бъдем внимателни, готови, чувствителни един към друг, както Той е с нас във всеки миг.
Братя и сестри, нека поверим на Дева Мария това желание и тази ангажираност: нека Тя, Утринната звезда, ни помогне – в свят, белязан от толкова разделения, – да бъдем „стражи“ на милосърдието и мира, както ни учеше св. Йоан-Павел II (вж. Молитвено бдение за 25-ти Световен ден на младежта, 19 август 2000 г.) и както ни показаха по такъв прекрасен начин младите хора, дошли в Рим за Юбилея.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg