Catholic-news

Жан-Франсоаз дьо Шантал е родена на 28 януари 1572 г. в Дижон, Франция.
Бащата й, барон дьо Фремио, бил председател на бургундския парламент. След като загубил рано съпругата си, той отглеждал децата си сам. Жан-Франсоаз получила второто си име на миропомзанието. През 1592 г., на двадесетгодишна възраст, се омъжила за барон Кристоф дьо Шантал, с когото живяла щастливо осем години. В брака се родили шест деца, две от които починали след раждането.

Когато съпругът й починал при ловен инцидент, тя останала сама с четирите си деца, посветена на молитва и покаяние. Молитвата ѝ за напътствие по духовния ѝ път била чута: през 1604 г. тя срещнала епископ Франциск Салски, докато той изнасял проповеди за Великия пост в Дижон. Той я учел да търси святост не в аскетични упражнения, а в изпълнението на ежедневните си задължения. Уникално духовно приятелство свързвало двамата, както се вижда от обширната им кореспонденция.

Когато децата ѝ пораснали, заедно с Фанциск Салски тя основала Ордена на Посещението на Мария (Сестри Салезианки), който бил признат през 1618 година. Монахините не живеели в клаузура и съчетавали живота в общност и молитва с „активен“ живот, посвещавайки се предимно на възпитанието на момичета. Следващите години на Жан-Франсоаз дьо Шантал били посветени на изграждането на новия орден, а също и на грижата за семейството ѝ. В страданията на последните си години тя постигнала окончателната си свобода и зрялост. Починала на 13 декември 1641 г.
Папа Бенедикт XIV я беатифицира през 1751 г., а папа Климент XIII я канонизира през 1767 г.
Първоначалният ѝ празник, 12 декември, е променен на днешния ден през 2002 г.

„Вярвам, че вече не трябва да мисля, желая или копнея за нищо друго, освен за това, което нашият Господ ми дава да мисля, обичам и желая… Не чувствам друго желание в дълбините на душата си, освен да изпълнявам святата Божия воля във всичко. Духът ми в най-висшата си степен е в просто единство. Душата ми желае да остане във всичко само в това много просто единство на духа с Бога, без да отклонява погледа си другаде, само от време на време да моли на глас „Отче наш“ за всички, за отделните хора, за себе си…“ (писмо до Франциск Салски)