Catholic-news

Карло Акутис е роден на 3 май 1991 г. в Лондон, където родителите му по това време работели. Израснал в Милано и от малък впечатлявал с дълбоката си религиозност. Всеки ден ходел на литургия, редовно молел броеницата. След Първото Причастие у момчето се развила подчертана любов към Евхаристията, която то наричало “магистрала към небето”.
Същевременно се забелязвала и дарбата му по информатика – десетгодишният Карло пишел алгоритми, разработвал уебсайтове и модели за онлайн вестници. На единадесет години започнал да създава онлайн справочник за евхаристичните чудеса по целия свят, който след смъртта му е преведен на много езици.
Когато Карло научил, че е неизлечимо болен от левкемия, той посветил остатъка от живота и страданията си на папата и на Църквата. Починал на 12 октомври 2006 година. Обявен е за блажен на 10 октомври 2020 г. в базиликата “Св. Франциск” в Асизи. Литургичното му възпоменание е на 12 октомври.

Пиер Джорджо Фрасати е роден на 6 април 1901 г. в семейството на художничката Аделаида Аметис и Алфредо Фрасати, който основава и редактира либералния ежедневник „La Stampa“ и заема високи политически постове, включително сенатор и италиански посланик в Германия. Получава образованието си в йезуитско училище. Четенето на Библията, Евхаристията и почитта към Мария стават стълбове на неговия духовен живот. През 1918 г. той се присъединява към Конференцията „Свети Винкентий“ и посвещава свободното си време за подпомагане на болните и нуждаещите се, грижа за сираци и войници, завръщащи се от Първата световна война. В отношенията си с тях той приема думите на Исус за свои: „Който е без грях, нека пръв хвърли камък!“ (Йоан 8:7).
Родителите му, особено майка му, наблюдавали влечението на сина си към католическата вяра и се опитвали да го разубедят. Приятели шеговито го наричали „Робеспиер“ заради религиозния му плам. Той се наслаждавал на планински преходи с приятелите си и ги увещавал: „Научете се да бъдете по-силни в душата си, отколкото в мускулите си.“ Докато баща му бил италиански посланик в Берлин, Пиер Джорджо живял от 1920 до 1922 г. като гостуващ студент в семейството на Карл Ранер, по-късно католически богослов и философ, във Фрайбург. Ранер писал за него: „Вярата му се коренеше в самата същност на християнството: Бог е жив. Молитвата е израз на човешкото съществуване. Тайнствата са храна за вечен живот. Всеобхватното братство е законът на човешките взаимоотношения.“
Малко преди да завърши следването си, Пиер Джорджо се разболява от полиомиелит, вероятно заразен по време на посещенията си в бедняшките квартали на Торино. Близките му предполагат, че е обикновен грип и тъй като баба му е на смъртно легло, никой не забелязва колко тежко болен е Джорджо. Умира на 4 юли 1925 г., на 24-годишна възраст.
Новината за смъртта му бързо се разпространява из Торино. Хора от всички социални слоеве се стичат на погребението му. През 1981 г. саркофагът му е отворен и тялото му е намерено нетленно. През 2008 г. е пренесен от семейната гробница в Полоне в катедралата на Торино. Мрежа от пътеки в италианските Алпи, предназначени да осигурят достъп до природата и планината, особено за ученици, е кръстена на негово име. Обявен е за блажен на 20 май 1990 г. от папа Йоан Павел II. Литургичното му възпоменание е на 4 юли.