Catholic-news

Ватикан, площад „Св. Петър“

На 28 септември 2025 г. на площад „Св. Петър“ в Рим се състоя Юбилеят на катехистите в рамките на Юбилейната година на Католическата църква. Светата литургия за 26-та Обикновена неделя бе отслужена от Светия отец Лъв XIV. По-долу предаваме пълен превод на проповедта, произнесена от папата пред хилядите вярващи, изпълнили площада.

Скъпи братя и сестри,

Думите на Исус ни разкриват как Бог гледа на света – във всяко време и на всяко място. В Евангелието, което чухме (Лк. 16, 19-31), Неговите очи наблюдават един сиромах и един богаташ, един, който умира от глад, и друг, който се угощава пред него; виждат елегантните дрехи на единия и раните на другия, близани от кучета (вж. Лк. 16, 19-21). Но не само това: Господ гледа в сърцата на хората и посредством Неговите очи ние разпознаваме един нуждаещ се и един безразличен. Лазар е забравен от онзи, който е пред него, точно отвъд вратата на дома, но Бог е близо до него и помни името му. Човекът, който живее в изобилие, обаче, е без име, защото губи себе си, забравяйки за ближния. Той е изгубен в мислите на сърцето си, пълен с вещи и празен откъм любов. Притежаваните от него блага не го правят добър.
Разказът, който Христос ни предава, за съжаление, е много актуален. Пред вратите на изобилието днес стои нищетата на цели народи, измъчвани от война и експлоатация. През вековете, изглежда, нищо не се е променило: колко много Лазаровци умират пред алчността, която е загубила мярка за справедливост, пред печалбата, която потъпква милосърдието, пред богатството, сляпо за болката на бедните! И все пак Евангелието ни уверява, че страданията на Лазар имат край. Неговите болки свършват, както свършват и пиршествата на богаташа, и Бог въздава справедливост и на двамата: „ Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха“ (ст. 22). Без да се уморява, Църквата известява тези думи Господни, за да обърне сърцата ни.
Скъпи мои, по някакво рядко съвпадение, точно този евангелски пасаж бе четен точно по време на Юбилея на катехистите по време на Светата година на милосърдието. Обръщайки се към поклонниците, дошли в Рим за това събитие, папа Франциск подчерта тогава, че Бог изкупва света от всяко зло, като дава живота Си за нашето спасение. Неговото действие е началото на нашата мисия, защото ни призовава да отдадем себе си за доброто на всички. Тогава папата каза на катехистите: „Този център, около който всичко се върти, това пулсиращо сърце, което дава живот на всичко, е пасхалното известие, първото благовестие: Господ Исус възкръсна, Господ Исус те обича, даде живота Си за теб; възкръснал и жив, Той е до теб и те очаква всеки ден“ (Проповед, 25 септември 2016 г.). Тези думи ни карат да се замислим за диалога между богаташа и Авраам, който чухме в Евангелието: става дума за молба, която богаташът отправя, за да спаси братята си, и която за нас се превръща в предизвикателство.
Говорейки с Авраам, той възкликва: „Ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят“ (Лк. 16, 30). Авраам отговаря: „Ако Мойсей и пророците на слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“ (ст. 31). Е, един наистина възкръсна от мъртвите: Исус Христос. Думите на Писанието, следователно, нямат за цел да ни разочароват или обезкуражат, а да събудят съвестта ни. Да слушаме Мойсей и пророците означава да не забравяме Божиите заповеди и обещания, чието провидение никога не изоставя никого. Евангелието ни известява, че животът на всички може да се промени, защото Христос възкръсна от мъртвите. Това събитие е истината, която ни спасява: затова тя трябва да бъде позната и известявана, но това не е достатъчно. Тя трябва да бъде обичана: тази любов ни води към разбирането на Евангелието, защото ни преобразява, отваряйки сърцето ни към Божието слово и към лицето на ближния.
В тази връзка вие, катехистите, сте онези ученици на Исус, които стават Негови свидетели: името на служението, което изпълнявате, идва от гръцкия глагол „katēchein“, който означава да поучаваш на живо, да накараш да отекне. Това означава, че катехистът е човек на словото, слово, което той изрича със собствения си живот. Затова първите катехисти са нашите родители, онези, които първи са ни говорили и са ни научили да говорим. Както сме научили родния си език, така и известяването на вярата не може да бъде делегирано на други, а се случва там, където живеем. Преди всичко в нашите домове, около масата: когато има глас, жест, лице, което води към Христос, семейството изживява красотата на Евангелието.
Всички ние сме били възпитани да вярваме чрез свидетелството на онези, които са повярвали преди нас. Като деца и младежи, като млади хора, а след това като възрастни и дори като стари хора, катехистите ни съпътстват във вярата, споделяйки едно постоянно пътуване, както вие направихте през тези дни по време на юбилейното поклонение. Тази динамика обхваща цялата Църква: всъщност, докато Божият народ ражда мъже и жени във вярата, „разбирането както на нещата, така и на думите, които са ни предадени, нараства – както чрез съзерцаването и изучаването от страна на вярващите, които размишляват над тях в сърцата си (вж. Лк. 2, 19.51), така и чрез разбирането, произтичащо от по-дълбокото изживяване на духовните неща, и чрез проповедта на онези, които посредством епископското наследство са получили една сигурна харизма за истината“ (Догматична конституция Dei Verbum, 8). В това общение Катехизисът е „пътният знак“, който ни предпазва от индивидуализъм и раздори, тъй като той удостоверява вярата на цялата Католическа църква. Всеки вярващ допринася за нейната пастирска дейност, като се вслушва във въпросите, споделя изпитанията и служи на желанието за справедливост и истина, което обитава човешката съвест.
И така катехистите пре-подават, тоест оставят един вътрешен отпечатък: когато възпитаваме във вярата, ние не даваме наставления, а поставяме в сърцата словото на живота, за да принесе плодове на добър живот. На дякон Деограциас, който попитал как да бъде добър катехист, св. Августин отговорил: „Излагай всичко така, че онзи, който те слуша, като слуша – да повярва, като вярва – да се надява и като се надява – да обича“ (De catechizandis rudibus, 4, 8).
Скъпи братя и сестри, нека направим наш този призив! Нека не забравяме, че никой не дава нещо, което няма. Ако богаташът от Евангелието бе имал милосърдие към Лазар, той щеше да направи добро не само на бедния, но и на себе си. Ако онзи безименен човек бе имал вяра, Бог щеше да го спаси от всяко терзание. Привързаността към светските богатства му отнела надеждата за истинското и вечно благо. Във време, когато и ние сме изкушени от алчност и безразличие, многото Лазаровци днес ни напомнят за думите на Исус, превръщайки се за нас в още по-ефикасен катехизис в този Юбилей, който за всички нас е време на покаяние и прошка, време на ангажимент към справедливост и искрено търсене на мира.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg