Catholic-news

На 11 ноември т. г. папа Лъв XIV ще отслужи света литургия в църквата „Св. Анселм“ на Авентинския хълм в Рим, като по този начин ще бъде отбелязана 125-та годишнина от нейното освещаване. Събитието е до голяма степен историческо, защото представлява желание на предишния папа с това име – Лъв XIII.

Всъщност, когато църквата, носеща името на известния средновековен бенедиктински монах Анселм, била официално осветена на 11 ноември 1900 г., Лъв XIII много искал да участва. Още повече, че самата църква се смята изцяло за дело на въпросния папа, който осигурил и цялото финансиране за нейното изграждане. Преди това Лъв XIII вече бил основал три бенедиктински институции в Авентинския комплекс: отваря отново стария Колеж „Св. Анселм“, основава Папския атенеум „Св. Анселм“ и създава Бенедиктинската конфедерация с главна квартира точно на това място. През 1900 г. църквата „Св. Анселм“ била завършена. Между другото, както е известно, по традиция и до ден-днешен процесията за Пепеляна сряда до базиликата „Св. Сабина“ започва именно от църквата „Св. Анселм“.
Цялата тази ангажираност на Лъв XIII била част от решението му да насърчи едно по-силно участие на монашеските ордени в дейностите на Католическата църква. Папата се доверил на бенедиктинците, като ги натоварил и с конкретни задачи в областта на взаимоотношенията с другите християни-некатолици. Бил силно отворен към Източните църкви, преодолявайки предразсъдъците, които съществували в онзи период, като специално подчертал тяхното историческо достойнство през 1894 г. с издаването на Апостолическото послание Orientalium Dignitas. За Лъв XIII бенедиктинците играели ключова роля в насърчаването на християнското единство.
Когато обаче изграждането на църквата „Св. Анселм“ приключило, за Лъв XIII било невъзможно да прекоси Рим и да я посети. През 1871 г. италианските войски окупирали Папската държава и Лъв, както и предшественикът му Пий XI, се изолирали в Кастел Сант’ Анджело, описвайки себе си като „затворници във Ватикана“. Католиците не можели да участват в публичния живот на новосъздаденото Кралство Италия под заплаха от екскомуникация. Това бил т. нар. „Римски въпрос“, разрешен едва през 1929 г. с подписването на Латеранските споразумения и установяването на града-държава Ватикан.
Поради описания политически проблем, Лъв XIII трябвало да изпрати свой легат, който да извърши акта на освещаването. Това бил кардинал Мариано Рампола дел Тиндаро.

Настоящият папа Лъв XIV, за разлика от своя съименник Лъв XIII, ще има възможността да отиде в „Св. Анселм“. Източници от Бенедиктинския орден вече потвърдиха, че всичко за папското посещение е подготвено и то наистина ще се случи през следващия месец.