Catholic-news

Проповед на Светия Отец Лъв XIV
Римска енория „Пресвето Сърце Исусово“,
улица „Марсала“, Рим
Първа Постна неделя (22 февруари 2026 г.)

Скъпи братя и сестри,
Преди няколко дни, с обреда на Пепелна сряда, поставихме началото на четиридесетдневното постно пътуване. Великият пост е интензивно литургично време, което ни дава възможност да преоткрием богатството на нашето Кръщение, за да живеем като напълно обновени твари благодарение на въплъщението, смъртта и възкресението на Исус.
Първото четиво и Евангелието, които чухме, в диалог помежду си ни помагат да преоткрием именно дара на Кръщението като благодат, която среща нашата свобода. Разказът от Битие ни връща към нашето състояние на създания, поставени на изпитание не толкова от една забрана, както често се вярва, колкото от една възможност – възможността за връзка. С други думи, човешкото същество е свободно да разпознае и приеме „другостта“ на Твореца, Който признава и приема „другостта“ на създанията. За да възпрепятства тази възможност, змията внушава презумпцията, че може да бъде заличена всяка разлика между творението и Твореца, като съблазнява мъжа и жената с илюзията да станат като Бог. Сатаната ги подтиква да се оставят да бъдат обсебени от нещо, което – както той твърди – Бог би искал да им откаже, за да ги държи винаги в състояние на подчинение. Тази фреска от Книга Битие е ненадминат шедьовър, който представя драмата на свободата.
Евангелието сякаш отговаря на древната дилема: мога ли да реализирам живота си в пълнота, като кажа „да“ на Бог? Или пък, за да съм свободен и щастлив, трябва да се освободя от Него?
В основата си сцената с изкушенията на Христос засяга този драматичен въпрос. Тя ни води към откриването на истинската „човешкост“ на Исус, Който, както учи съборната конституция Gaudium et spes, разкрива човека на самия него: „В тайната на въплътеното Слово намира истинска светлина тайната на човека“ (GS, 22). Всъщност виждаме Божия Син, Който, противопоставяйки се на капаните на древния Враг, ни показва новия човек, свободния човек, епифанията (явяването) на свободата, която се осъществява чрез казването на „да“ на Бога.
Тази нова човешка същност се ражда от купела на Кръщението. Ето защо – особено в това време на Великия пост – сме призовани да преоткрием благодатта на Кръщението като извор на живот, който обитава в нас и който по динамичен начин ни придружава, при едно пълно зачитане на нашата свобода.
Преди всичко самото Тайнство е динамично, защото това, което предлага, не се изчерпва в пространството и времето на обреда, а е благодат, която постоянно съпътства целия ни живот, подкрепяйки нашето следване на Христос. Но Кръщението е динамично и поради това, че винаги ни поставя отново на път, тъй като благодатта е вътрешен глас, който ни подтиква да се уподобим на Исус, освобождавайки нашата свобода, за да намери тя своето изпълнение в любовта към Бога и ближния.
Така разбираме релационната природа на Кръщението, което ни призовава да живеем в приятелство с Исус и по този начин да влезем в Неговото общение с Отца. Тази изпълнена с благодат връзка ни прави способни да живеем и в автентична близост с другите – свобода, която, за разлика от това, което дяволът предлага на Исус, не е търсене на собствена сила, а любов, която бива дарявана и ни прави всички братя и сестри. Св. Павел казва: „Няма вече юдеин, нито елин; няма роб, нито свободен; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие сте едно в Христа Исуса“ (Гал. 3, 28).
Братя и сестри, папа Лъв XIII е поискал от св. Йоан Боско да построи именно тук църквата, в която се намираме днес. Той е прозрял централното значение на това място, до гара „Термини“ и на уникален кръстопът в града, предназначен с времето да стане още по-важен.
Ето защо, скъпи мои, срещайки се с вас днес, виждам във вас специален „президиум на близостта“ сред предизвикателствата на тази територия. Тук са многобройни студентите, пътуващите по работа, имигрантите, търсещи препитание, младите бежанци, които, по инициатива на салезианите, са намерили в съседната сграда възможността да срещнат италианските ки връстници и да реализират проекти за интеграция; и после са нашите братя без дом, които намират прием в пространствата на „Каритас“ на ул. „Марсала“. В рамките на няколко метра могат да се докоснат противоречията на нашето време: безгрижието на тези, които тръгват и пристигат с всички удобства, и онези, които нямат покрив; големият потенциал за добро и ширещото се насилие; желанието за честен труд и незаконната търговия с наркотици и проституция.
Вашата енория е призвана да поеме отговорност за тези реалности, да бъде евангелски квас в „тестото“ на района, да бъде знак за близост и любов. Благодаря на салезианите за неуморната работа, която извършват всеки ден, и насърчавам всички да продължите точно тук да сте един малък пламък от светлина и надежда.
Мария Помощница на християните да подкрепя винаги нашия път, да ни прави силни в моменти на изкушение и изпитание, за да живеем пълноценно свободата и братството на Божии чеда.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg