„Ето делото на Господа: чудо е в нашите очи“ (Пс. 118:23)
Проповед за Светата нощ на Възкресение Христово
Ето настъпва часът, в който се явява благословената светлина на Христос; изгряват чистите лъчи на Духа и небето отваря съкровищата на божествената слава. Широката и тъмна нощ е погълната, гъстият мрак се разсейва, печалната сянка на смъртта потъва в тъмнината. Животът се отразява върху всичко; всичко се изпълва с безкрайна светлина. Зората на зорите се издига над земята и „Онзи, Който беше преди утринната звезда“ (Пс. 110:3), преди светилата, безсмъртен и безкраен, великият Христос сияе над всички същества повече от слънцето.
За нас, които вярваме в Него, започва ден на светлина – необятен, вечен, който нищо не може да угаси: това е мистичната Пасха, предобразно празнувана от Закона, изпълнена в истина от Христос – Пасха величествена, чудо на Божията сила, дело на могъщество, истинският празник, вечното възпоменание: освобождението от всяко страдание се ражда от Страданието, безсмъртието – от смъртта, животът – от гроба; от раната идва изцелението, от падението – изправянето, от слизането в ада – възкачването. (…)
Първо жените Го видяха възкръснал. Както една жена първа въведе греха в света, така тя първа отново донася вестта за живота. Затова те чуват това свято слово: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9), за да бъде първата скръб заличена от радостта на Възкресението. (…)
При вида на тъй великото тайнство – човек, който сега възлиза с Бога – небесните сили радостно възкликваха към ангелските чинове: „Подигнете, порти, върховете си, и се въздигнете, вечни двери, и ще влезе Царят на славата!“ Те видяха чудото – човешката природа, съединена с Божията – и възкликнаха: „Кой е Този Цар на славата?“ А други отговаряха: „Господ на силите – Той е Царят на славата, силен и мощен в бран!“ (Пс. 23:7 сл.).
Неизвестен гръцки автор, IV в.
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар