Catholic-news

Публикуваме пълен превод на проповедта, произнесена от папа Лъв XIV по време на Литургията за Тайната вечеря, отслужена в Латеранската базилика на 2 април 2026 г., Велики Четвъртък.

Скъпи братя и сестри,
Тържествената литургия тази вечер ни въвежда в Светото Тридневие на страданията, смъртта и възкресението на Господ. Пристъпваме този праг не като зрители, нито по инерция, а призовани по специален начин от самия Исус: като гости на Вечерята, на която хлябът и виното стават за нас Тайнство на спасението. Всъщност участваме в пиршество, по време на което Христос, „като възлюби Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Ив. 13, 1) – Неговата любов се превръща в жест и храна за всички, разкривайки Божията правда. В света, точно там, където злото вилнее, Исус обича окончателно, завинаги, с цялото Си същество.

На Велики Петък започва Деветницата към Божието Милосърдие

По време на тази Тайна вечеря Той измива краката на Своите апостоли, казвайки: „Дадох ви пример, за да правите и вие същото, което Аз направих на вас“ (Ив. 13, 15). Жестът на Господ е едно цяло с трапезата, на която ни е поканил. Той е пример за тайнството: докато потвърждава смисъла му, ни предава задача, която искаме да приемем като храна за нашия живот. Евангелист Иван избира гръцката дума upódeigma, за да разкаже за събитието, на което е присъствал: тя означава „това, което е показано точно пред очите“. Това, което Господ ни показва, вземайки водата, легена и престилката, е много повече от морален модел. Той всъщност ни предава Своята собствена форма на живот: миенето на краката е жест, който обобщава Божието откровение, примерен знак за Словото, станало плът, Негов непогрешим спомен. Приемайки състоянието на слуга, Синът разкрива славата на Отца, разрушавайки светските критерии, които замърсяват съвестта ни.
Заедно с нямата изненада на Неговите ученици, дори човешката гордост ни кара да отворим очи за случващото се: подобно на Петър, който първоначално се съпротивлява на инициативата на Исус, и ние трябва „да се учим отново и отново, че Божието величие е различно от нашата представа за величие, [...] защото систематично желаем Бог на успеха, а не на Страданието“ (Проповед за Литургията In Coena Domini, 20 март 2008 г.). Тези думи на папа Бенедикт XVI проницателно признават, че винаги сме изкушени да търсим Бог, Който „ни служи“, Който ни носи победа, Който е полезен като парите и властта. Вместо това не разбираме, че Бог наистина ни служи, да, но с безвъзмездния и смирен жест на миене на нозете – ето го Божието всемогъщество. Така се изпълнява волята за посвещаване на живота на онзи, който без този дар не може да съществува. Господ стои на колене, за да измие човека, от любов към него. И божественият дар ни преобразява.
С този Свой жест Исус очиства не само нашата представа за Бог от идолопоклонничеството и богохулствата, които са го замърсили, но пречиства и представата ни за човека – онзи, който се смята за мощен, когато доминира, който иска да победи, убивайки себеподобния си, който се смята за велик, когато всява страх. Истински Бог и истински човек, Христос вместо това ни дава пример за всеотдайност, служене и любов. Нуждаем се от Неговия пример, за да се научим да обичаме – не защото сме неспособни, а именно за да възпитаваме себе си и помежду си в истинската любов. Да се научим да действаме като Исус – Знакът, който Бог оставя в историята на света, – това е задача за цял живот.
Той е автентичният критерий, „Учител и Господ“ (Ив. 13, 13), Който сваля всички маски от божественото и човешкото. Той не предлага Себе Си за пример, когато всички са щастливи и Го обичат, а в нощта, в която бе предаден, в мрака на неразбирането и насилието, за да бъде ясно, че Господ не ни обича, защото сме добри и чисти – Той ни обича и затова ни прощава и ни очиства. Господ не ни обича само ако се оставим да бъдем измити от Неговото милосърдие – Той ни обича и затова ни измива, за да можем да отвърнем на любовта Му.
Нека се учим от Исус на това взаимно служене. Той не иска от нас да го насочваме обратно на Него, а да го споделяме помежду си: „и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму“ (Ив. 13, 14). Папа Франциск коментираше така: това „е задължение, което идва от сърцето ми. Обичам го. Обичам това и обичам да го правя, защото Господ така ме научи“ (Проповед за Литургията In Coena Domini, 28 март 2013 г.). Той не говореше за абстрактен императив, за формална и празна заповед, а изразяваше своя послушен плам към любовта на Христос – източник и пример за нашата милосърдна любов. На примера, даден от Исус, не може да се подражаван по целесъобразност, с нежелание или с лицемерие, а само от любов.
Да позволим на Господ да ни служи, следователно, е условие да служим така, както направи Той. „Ако не те умия – каза Исус на Петър – нямаш дял с Мене“ (Ив. 13, VIII) – ако не Ме приемеш като слуга, не можеш да вярваш в Мен и да Ме следваш като Господ. Измивайки нашата плът, Исус очиства душата ни. В Него Бог даде пример не как се властва, а как се освобождава; как се дава живот, а не как се унищожава.
И така, пред едно човечество, паднало на колене поради многото примери на жестокост, нека и ние застанем на колене като братя и сестри на потиснатите. Ето как искаме да следваме примера на Господ, изпълнявайки това, което чухме от книгата Изход: „Тоя ден ще ви бъде за спомен“ (Изх. 12, 14). Да, цялата библейска история се събира в Исус, истинския Пасхален Агнец. Чрез Него древните образи намират пълен смисъл, защото Христос Спасителят отслужва Пасхата на човечеството, отваряйки за всички преминаването от греха към прошката, от смъртта към вечния живот: „Това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен“ (1 Кор. 11, 24).
Обновявайки жестовете и думите на Господ, точно тази вечер ние възпоменаваме установяването на Евхаристията и на тайнството Свещенство. Вътрешната връзка между двете тайнства представлява съвършеното себеотдаване на Исус, Първосвещеник и вечно жива Евхаристия: в осветените хляб и вино се намира „Тайнството на любовта, знакът на единството, връзката на милосърдието, пасхалното пиршество, в което бива приеман Христос, душата се изпълва с благодат и ни се дава залог за бъдещата слава“ (Sacrosanctum Concilium, 47). В епископите и свещениците, поставени като „свещеници на Новия завет“ според заповедта на Господ (Тридентски събор, De Missae Sacrificio, 1), стои знакът на Неговата любов към целия Божи народ, на когото сме призовани да служим, възлюбени събратя, с цялото си същество.
Ето защо Велики Четвъртък е ден на пламенна благодарност и автентично братство. Нека евхаристичното обожание тази вечер във всяка енория и общност бъде време за съзерцаване на Исусовия жест, заставайки на колене, както направи Той, и искайки сила да Му подражаваме в служенето със същата любов.

Източник: Светият Престол
Превод: www.catholic-news.bg