Catholic-news

ПАСХАЛНО БДЕНИЕ В СВЕТАТА НОЩ
Базилика „Свети Петър“
Велика събота, 4 април 2026 г.

„Светостта на тази нощ […] пропъжда омразата, обединява сърцата, смекчава насилието“ (Пасхална хвалебна песен Exsultet).
Така, скъпи братя и сестри, дяконът в началото на това богослужение възпя светлината на Възкръсналия Христос, символ на която е Пасхалната свещ. От тази единствена Свещ всички ние запалихме своите светлини и всеки, носейки пламъче, почерпено от същия огън, освети тази голяма базилика. Това е знакът на пасхалната светлина, която ни обединява в Църквата като светилници за света. На възгласа на дякона ние отговорихме с „Амин“, потвърждавайки ангажимента си да приемем тази мисия, а след малко ще повторим и нашето „Да“, подновявайки кръщелните си обещания.

Днес, 6 април 2026 г., е четвъртият ден от Деветницата към Божието Милосърдие

Това бдение, скъпи мои, е изпълнено със светлина – най-древното в християнската традиция, наричано „майка на всички бдения“. В него отново преживяваме спомена за победата на Господ на живота над смъртта и ада. Правим го, след като през изминалите дни извървяхме, като в едно общо голямо честване, тайните на Страданието на Бог, станал заради нас „мъж на скърби“ (Ис. 53, 3), „презиран и унизен пред людете“ (пак там), изтезаван и разпънат на кръст.
Има ли по-голяма любов? По-пълна безкористност? Възкръсналият е същият Онзи Творец на вселената, Който, както в началото на историята ни даде съществуване от нищото, така и на кръста ни дари живот, за да ни покаже Своята безгранична любов.
Припомни ни го Първото четиво с разказа за сътворението. В началото Бог сътвори небето и земята (срв. Бит. 1, 1), извеждайки от хаоса космоса, от безпорядъка – хармонията, и поверявайки на нас, създадени по Негов образ и подобие, задачата да бъдем негови пазители. И дори когато чрез греха човекът не откликна на този план, Господ не го изостави, а му разкри по още по-удивителен начин – в прошката – Своето милосърдно лице.
„Светата тайна на тази нощ“ всъщност се корени също и там, където се е случило първото падение на човечеството, и се простира през вековете като път на помирение и благодат.
Литургията ни предложи някои етапи от този път чрез свещените текстове, които изслушахме. Тя ни припомни как Бог спря ръката на Авраам, готов да пожертва сина си Исаак, за да ни покаже, че не желае нашата смърт, а по-скоро иска да се посветим на това да бъдем в Неговите ръце живи членове на потомство от спасени (срв. Бит. 22, 11-12. 15-18). Също така тя ни прикани да размишляваме върху това как Господ освободи израилтяните от египетското робство, превръщайки морето – място на смърт и непреодолимо препятствие – в праг за началото на един нов и свободен живот. И същото послание се завърна като ехо в думите на пророците, в които чухме възхвалите към Господ като съпруг, който зове и събира (срв. Ис. 54, 5-7); извор, който напоява, и вода, която оплодотворява (срв. Ис. 55, 1. 10); светлина, която сочи пътя на мира (срв. Вар. 3, 14), Дух, който преобразява и обновява сърцето (Йез. 36, 26).
Във всички тези моменти от историята на спасението видяхме как на коравосърдечието на греха, който разделя и убива, Бог отговаря със силата на любовта, която обединява и възвръща живота. Припомнихме си ги заедно, преплитайки разказа с псалми и молитви, за да не забравяме, че чрез Пасхата на Христос, „погребани с Него в смъртта […], ние също можем да ходим в нов живот […] – мъртви за греха, но живи за Бога в Христа Исуса“ (Рим. 6, 4-11), посветени чрез Кръщението на любовта на Отца, съединени в общението на светците, превърнати по благодат в живи камъни за съграждането на Неговото Царство (срв. 1 Петр. 2, 4-5).
В тази светлина четем разказа за Възкресението, който чухме в Евангелието според Матей. В утрото на Пасха жените, надмогнали болката и страха, се отправиха на път. Те искаха да отидат на гроба на Исус. Очакваха да го намерят запечатан, с голям камък на входа и войници, стоящи на стража. Това е грехът: една много тежка бариера, която ни затваря и ни отделя от Бога, опитвайки се да умъртви в нас Неговите слова на надежда. Мария Магдалена и другата Мария обаче не се оставиха да бъдат сплашени. Отидоха на гроба и благодарение на вярата и любовта си станаха първите свидетели на Възкресението. В земетресението и в ангела, седнал върху отместения камък, те видяха силата на Божията любов – по-силна от всяка мощ на злото, способна да „разсее омразата“ и да „пречупи коравината на властниците“. Човекът може да убие тялото, но животът в Бога на любовта е живот вечен, който е отвъд смъртта и който никой гроб не може да затвори. Така Разпнатият се възцари от кръста, ангелът седна върху камъка и Исус им се яви жив, казвайки: „Радвайте се!“ (Мт. 28, 9).
Това днес е, скъпи мои, и нашето послание към света – срещата, за която искаме да свидетелстваме с думите на вярата и с делата на любовта, пеейки с живота си онова „Алилуя“, което прогласяваме с устните си (срв. Св. Августин, Проповед 256, 1). Както жените, хукнали да съобщят вестта на братята, така и ние искаме да тръгнем тази нощ от тази базилика, за да занесем на всички Благата вест, че Исус възкръсна и че с Неговата сила, възкръснали с Него, и ние можем да дадем живот на един нов свят на мир и единство, като „множество хора и същевременно […] един-единствен човек, понеже макар християните да са много, един е Христос“ (Св. Августин, Enarrationes in Psalmos, 127, 3).
На тази мисия се посвещават братята и сестрите, присъстващи тук, които идват от различни части на света и след малко ще приемат Кръщението. След дългия път на катехумената днес те се раждат отново в Христос, за да бъдат нови твар (срв. 2 Кор. 5, 17), свидетели на Евангелието. За тях и за всички нас повтаряме това, което свети Августин казваше на християните от своето време: „Възвестявай Христа, сей […], разпръсквай навсякъде това, което си заченал в сърцето си“ (Проповед 116, 23-24).
Сестри, братя, и в наши дни не липсват гробове за отваряне, а често камъните, които ги затварят, са толкова тежки и добре пазени, че изглеждат непоклатими. Някои притискат човека в сърцето му – като недоверието, страха, егоизма, злобата; други, следствие от споменатите вътрешни гробове, разкъсват връзките помежду ни – като войната, несправедливостта, затвореността между народи и нации. Нека не позволяваме те да ни парализират! Много мъже и жени през вековете, с Божията помощ, са ги отмествали – може би с много трудности, понякога с цената на живота си, но с плодове на доброто, от които се ползваме и днес. Те не са недостижими личности, а хора като нас, които, укрепвани от благодатта на Възкръсналия, в любов и истина са имали смелостта да говорят, както казва апостол Петър, „с Божии думи“ (1 Петр. 4, 11) и да действат „по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог“ (пак там).
Нека се оставим да бъдем водени от техния пример и в тази свята Нощ да приемем тяхното призвание като свое, за да може навсякъде и винаги в света да растат и цъфтят пасхалните дарове на съгласието и мира.

Източник: Светият Престол
Превод: www.catholic-news.bg
Снимка: Vatican Media