ПРОПОВЕД НА ПАПА ЛЪВ XIV В ДЕНЯ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (пълен текст)
ТЪРЖЕСТВЕНА ВЕЛИКДЕНСКА ЛИТУРГИЯ
Площад „Свети Петър“
НЕДЕЛЯ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО, 5 април 2026 г.
Скъпи братя и сестри,
цялото творение сияе днес с нова светлина, от земята се издига хвалебствена песен, сърцето ни ликува от радост: Христос възкръсна от мъртвите и с Него и ние възкръсваме за нов живот!
Това пасхално благовестие обгръща тайната на нашия живот и съдбата на историята; то достига до нас чак в бездните на смъртта, от която се чувстваме застрашени и понякога съкрушени. То ни отваря към надеждата, която не угасва; към светлината, която не залязва; към онази пълнота на радостта, която нищо не може да заличи – смъртта е победена завинаги, смъртта вече няма власт над нас!
Това е послание, което невинаги се приема лесно; обещание, което ни е трудно да прегърнем, защото силата на смъртта винаги ни заплашва – както отвътре, така и отвън.
Вътре в нас – когато бремето на нашите грехове ни пречи да полетим; когато разочарованията или самотата, които изпитваме, пресушават надеждите ни; когато тревогите или негодуванието задушават радостта от живота; когато изпитваме тъга или умора, когато се чувстваме предадени или отхвърлени, когато трябва да се справяме с нашата слабост, със страданието, с ежедневните усилия – тогава ни се струва, че сме попаднали в тунел, от когото не виждаме изход.
Но и извън нас смъртта винаги дебне. Виждаме присъствието ѝ в несправедливостите, в тесния егоизъм, в потисничеството над бедните, в липсата на внимание към най-уязвимите. Виждаме я в насилието, в раните на света, във вика на болка, който се издига навред заради беззаконията, смазващи слабите, заради идолопоклонничеството пред печалбата, което разграбва ресурсите на земята, заради жестокостта на войната, която убива и разрушава.
В тази реалност Пасхата Господня ни приканва да вдигнем погледа си и да разтворим сърцата си. Тя продължава да подхранва в нашия дух и в пътя на историята семето на обещаната победа. Тя ни привежда в движение като Мария Магдалена и като апостолите, за да ни накара да открием, че гробът на Исус е празен и следователно във всяка смърт, която преживяваме, има място и за нов живот, който се заражда. Господ е жив и остава с нас. Чрез пролуките на възкресението, които си проправят път в тъмнината, Той предава сърцето ни на надеждата, която ни крепи – властта на смъртта не е крайната съдба на нашия живот. Ние сме насочени веднъж завинаги към пълнотата, защото във Възкръсналия Христос възкръснахме и ние.
Припомни ни го с прочувствени думи папа Франциск в първото си Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, заявявайки, че Възкресението на Христос „не е нещо от миналото; то съдържа жизнена сила, която е проникнала в света. Там, където изглежда, че всичко е мъртво, отвсякъде отново започват да се появяват кълновете на Възкресението. Това е сила, която няма равна на себе си. Вярно е, че много пъти изглежда така сякаш Бог не съществува – виждаме несправедливости, злини, безразличие и жестокост, които не намаляват. Но също толкова сигурно е, че посред тъмнината винаги започва да разцъфва нещо ново, което рано или късно дава плод“ (пар. 276).
Братя и сестри, Пасхата Господня ни дава тази надежда, като ни напомня, че във Възкръсналия Христос всеки ден е възможно едно ново творение. Казва ни го и прочетеното днес Евангелие, което поставя събитието на Възкресението в точен момент: „В първия ден на седмицата“ (Ив. 20, 1). По този начин денят на Христовото Възкресение ни насочва към Сътворението – към онзи първи ден, в който Бог създаде света, – и същевременно ни известява, че един нов живот, по-силен от смъртта, сега започва да изгрява за човечеството.
Пасхата е новото сътворение, извършено от Възкръсналия Господ; тя е ново начало; тя е животът, станал най-сетне вечен – чрез победата на Бог над древния Враг.
От тази песен на надежда се нуждаем днес. И ние, възкръсналите с Христос, сме тези, които трябва да я занесем по пътищата на света. И така, да тичаме като Мария Магдалена, да я възвестим на всички, да занесем с живота си радостта от Възкресението, та навсякъде, където все още витае призракът на смъртта, да засияе светлината на живота.
Христос, нашата Пасха, да ни благослови и да дари Своя мир на целия свят!
Източник: Светият Престол
Превод: www.catholic-news.bg
Снимка: Vatican Media
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар