Catholic-news

Централен балкон
на базиликата „Св. Петър“
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО, 5 април 2026 г.

Братя и сестри,
Христос възкръсна! Честит Великден!
От векове Църквата възпява с ликуване събитието, което е начало и основа на нейната вяра: „Житейски Вожд мъртъв / жив царува. / Знаем, че Христос възкръсна от мъртвите наистина: / помилвай ни, Царю Победител“ (Пасхално последование).
Пасхата е победа: на живота над смъртта, на светлината над тъмнината, на любовта над омразата. Една победа на изключително висока цена: Христос, Синът на живия Бог (срв. Мт. 16, 16), трябваше да умре, и то да умре на кръст, след като претърпя несправедлива присъда, бе поруган и изтезаван и проля цялата Си кръв. Като истински заклан Агнец, Той взе върху Себе Си греха на света (срв. Ив. 1, 29; 1 Петр. 1, 18-19) и така освободи всички ни, а заедно с нас – и цялото творение, от властта на злото.
Но как победи Исус? Коя е силата, с която съкруши веднъж завинаги древния Враг, Княза на този свят (срв. Ив. 12, 31)? Коя е мощта, с която възкръсна от мъртвите, но не като се върна към предишния живот, а като влезе във вечния живот и като отвори по този начин – в собствената Си плът – преминаването от този свят към Отца?
Тази сила, тази мощ е самият Бог – Любов, която създава и ражда, Любов, вярна докрай, Любов, която прощава и изкупува.
Христос, нашият „Цар Победител“, води и спечели Своята битка чрез довереното отдаване на волята на Отца, на Неговия план за спасение (срв. Мт. 26, 42). Така Той извървя докрай пътя на диалога – не с думи, а с дела; за да намери нас, изгубените, Той стана плът; за да освободи нас, робите, Той стана роб; за да даде живот на нас, смъртните, Той се остави да бъде убит на кръста.
Силата, с която Христос възкръсна, е напълно ненасилствена. Тя е подобна на силата на житното зърно, което, потънало в земята, расте, проправя си път през буците пръст, пониква и се превръща в златен клас. Тя е още по-подобна на силата на човешкото сърце, което, наранено от обида, отхвърля инстинкта за отмъщение и, изпълнено с милосърдие, се моли за онзи, който го е обидил.
Братя и сестри, това е истинската сила, която носи мира на човечеството, защото поражда отношения на уважение на всички нива – между хората, семействата, социалните групи, нациите. Тя не се стреми към частния интерес, а към общото благо; не иска да налага собствения си план, а да допринесе за неговото проектиране и осъществяване заедно с другите.
Да, Възкресението на Христос е началото на новото човечество, то е входът към истинската Обетована земя, където царуват справедливостта, свободата и мирът, където всички биват признавани за братя и сестри, чеда на един и същ Отец, Който е Любов, Живот, Светлина.
Братя и сестри, със Своето Възкресение Господ ни поставя още по-мощно пред драмата на нашата свобода. Пред празния гроб можем да се изпълним с надежда и изумление, подобно на учениците, или със страх, подобно на стражите и фарисеите, принудени да прибегнат към лъжа и хитруване, само и само да не признаят, че Онзи, Който бе осъден, наистина е възкръснал (срв. Мт. 28, 11-15)!
В светлината на Пасхата, нека се оставим Христос да ни изуми! Нека позволим на Неговата безкрайна любов към нас да промени сърцата ни! Който държи оръжие в ръка, нека го остави! Който има властта да разпалва войни, нека избере мира! Не мир, преследван със сила, а с диалог! Не с воля за господство над другия, а за среща с него!
Започваме да свикваме с насилието, примиряваме се с него и ставаме безразлични. Безразлични към смъртта на хиляди хора. Безразлични към последиците от омразата и разделението, които конфликтите сеят. Безразлични към икономическите и социалните последствия, които те произвеждат и които всички ние усещаме. Налице е все по-силно изразена „глобализация на безразличието“ – нека си припомним един израз, скъп на папа Франциск, който преди една година от този балкон отправи към света последните си думи, напомняйки ни следното: „Колко много воля за смърт виждаме всеки ден в толкова много конфликти, засягащи различни части на света!“ (Послание Urbi et Orbi, 20 април 2025 г.).
Христовият Кръст постоянно ни напомня за страданието и болката, които съпътстват смъртта, и за мъката, която тя носи. Всички се страхуваме от смъртта и от страх се обръщаме на другата страна, предпочитаме да не гледаме. Не можем да продължаваме да бъдем безразлични! И не можем да се примиряваме със злото! Свети Августин учи: „Ако се боиш от смъртта, обичай Възкресението!“ (Проповед 124, 4). Нека и ние обичаме Възкресението, което ни напомня, че злото няма последната дума, защото е победено от Възкръсналия.
Той премина през смъртта, за да ни дари живот и мир: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Ив. 14, 27). Мирът, който Исус ни предава, не е онзи, който се ограничава до това да накара оръжията да замлъкнат, а онзи, който докосва и променя сърцето на всеки един от нас! Нека се обърнем към Христовия мир! Нека дадем гласност на вика за мир, който извира от сърцето! ЗПо този повод, каня всички да се присъединят към мен в бдението за молитва за мир, което ще отслужим тук, в базиликата „Свети Петър“, следващата събота, 11 април.
В този празничен ден нека изоставим всяко желание за раздори, господство и власт, и нека просим от Господ да дари Своя мир на света, покрусен от войни и белязан от омразата и безразличието, които ни карат да се чувстваме безпомощни пред злото. На Господ поверяваме всички сърца, които страдат и очакват истинския мир, който само Той може да даде. Нека се доверим на Него и да отворим сърцата си за Него! Само Той е Този, Който обновява всичко (срв. Откр. 21, 5)!
Честит Великден!

Източник: Светият Престол
Превод: www.catholic-news.bg
Снимка: Vatican Media