Catholic-news

Проповед за тържеството Христос Цар

Тържеството Христос Цар бе учредено неотдавна – от Папа Пий ХІ през 1925 г., в отговор на отрицанието на Бог и Църквата от страна на безбожните и тоталитарни политически режими. Контекстът на възникването на този празник например е мексиканската революция, по времето на която много християни бяха изпращани на смърт, а те до последен дъх възклицаваха: „Viva Cristo Rey” („Да живее Христос Цар!”). Ако обаче установяването на този празник е нещо ново, по друг начин стои въпросът с неговото съдържание и основната му идея, родила се заедно с християнството. Изразът „Христос царува” намира своето отражение в изповядването на християнската вяра: „Един Господ Исус Христос”, което заема централно място в проповедите на апостолите.
Евангелският откъс говори за смъртта на Христос и именно от този момент Христос започва да царува над света. Престолът на този Цар е Кръстът. Над главата на Христос бил поставен надпис: „Цар Юдейски”. Онова, което за враговете Му било престъпление, в очите на Небесния Отец било провъзгласяване на Неговото Вселенско царуване.
За да разберем, че този празник ни касае лично, е достатъчно да си спомним за едно много просто разграничение. Съществуват две вселени, два свята, два космоса: макрокосмос – външния за нас свят, и микрокосмос – малката вселена на всеки отделен човек. Самата Литургия, в рамките на реформата на Втория Ватикански Събор, чувства необходимостта точно на този празник да акцентира не върху неговия политически характер, а върху човешкия и духовен характер.
Молитвите на този празник вече не са насочени, както по-рано, „Отец да дари на цялото човешко семейство да се подчини на кротката власт на Христос”, но да направи така, че „всяко творение, избавено от робството на греха, винаги да служи на величието на Христос и непрестанно да Го славослови”.
В Евангелието се говори, че в момента на смъртта на Христа над главата му стоял надписът „Цар Юдейски”. Народът Го провокирал открито да прояви своята царствена същност. Но той предпочел да покаже своята царственост на един човек, на същия онзи злодей, който Го помолил: „Спомни са за мен в Твоето Царство”. Исус му отговорил: „Амин, още днес ще бъдеш с Мене в рая”.
В тази перспектива най-важният въпрос, който можем да си зададем за празника на Христос Цар е не дали Той царува в света, а дали царува във всеки от нас; не дали държавите и правителствата ще признаят Неговата царственост, а дали всеки от нас ще го признае и ще живее в Него. Цар ли е Христос Господ в моя живот? Кой царува в мен, кой определя целите ми и установява приоритетите ми – Христос или някой друг? Според Св. Павел съществуват два начина на живот: за себе си и за Господ (Рим 14, 7-9). Да живееш „за себе си” означава да живееш като човек със свои собствени корени и цели; това предполага съществувание, което е затворено в самия себе си, стремеж към собствено удовлетворение и собствена слава, без каквато и да е перспектива за вечността. Да живееш „за Господ”, напротив, означава да живееш в перспективата на Господ – за Неговата слава и Неговото Царство.
Наистина става дума за ново съществуване, пред лицето на което самата смърт губи своя непоправим характер. Най-голямото противоречие, което някога е преживявал човек – това е противоречието между живота и смъртта, – и то бе преодоляно. Най-радикалното противоречие вече не е „да живееш” или „да умреш”, а да „живееш за себе си” или да „живееш за Господа”.

Отец Раниеро Канталамеса, OFM Cap.
Превод: „Католически новини”