Catholic-news

На 1 юли 2026 г. се случи нещо историческо. Случи се в Екон, сърцето на Братството „Св. Пий X“, където през 70-те години монс. Марсел Льофевр основава семинария, в която да бъдат обучавани нови свещеници, верни на традиционното учение на Църквата, докато същата бе разтърсвана от постсъборната буря.
Ръкополагането на четирима нови епископи, които, освен всичко друго, са сравнително млади, със сигурност ще гарантира продължаването на мисията на Братството в света. Това означава, че ще е възможно да бъдат ръкополагани свещеници, тайнствата ще може да бъдат администрирани, ще е възможно да се продължи с отслужването на светата литургия според стария обряд vetus ordo (когото, между другото, Ватиканът никога не е отменял, но през последните години го направи невъзможен за отслужване). Литургичната революция стана възможна и със съгласието на такива консерватори като кардиналите Сири и Отавиани. Само един френски епископ, мисионер в Африка – Марсел Льофевр, каза „не“ и продължи да служи по стария обряд, като по този начин успя да го запази.
Случилото се на 1 юли в Екон е продължението на този ангажимент, на тази задача.
Атмосферата, която се усещаше вчера в швейцарското село, бе атмосфера на голямо спокойствие, въпреки историческото значение на случващото се и заплахите от отлъчване.
Проповедта на генералния настоятел дон Давиде Палярани от Римини бе дълбока – колкото спокойна като тон, толкова твърда като съдържание. Той подчерта най-голямата мотивация в дейността на братството – да проповядват Христос и да известяват католическата вяра в един все по-заблуден и отдалечен от Бога свят.
Тонът на онези от т.нар. „вътрешно несъгласие“ в Църквата, които години наред измъчваха Йоан-Павел II и Бенедикт XVI, съвсем не бяха такива.
Някои описваха Братството като непокорно, като бунтовническо. Но само каква разлика имаме в сравнение с прогресивните бунтовници, които сега са на власт по епископските катедри, по католическите университети, в католическите медии! Странни „бунтовници“ бяха тези, които вчера отваряха бели и жълти чадъри – цветовете на Светия Престол. Странни бунтовници бяха същите тези, които следваха час след час обредите по ръкополагането и на самата литургия. Товя бяха обреди, извършени с прецизност, с отдаденост. Като ги наблюдавах, си мислех колко голямо литургично богатство е било захвърлено в мазето и най-вече – колко стойност и значение има във всеки отделен жест от светата литургия, където нищо не е случайно.
Що се отнася до вярващия народ, събрал се на поляната, той се представи по един съвсем различен начин от начина, по който обичайно биват описвани традиционалистите – че били фанатици, затворени и може би дори малко тъжни. Двадесетте хиляди, събрали се в подножието на хълма, където се издигат църквата и семинарията, бяха един радостен, ведър народ, който представляваше извадка от петте континента. Лично аз проследих богослужението в съседство с Джон – американец от филипински произход, дошъл сам чак от Аризона. До нас имаше мексиканци, швейцарци, германци, французи, един шотландец в традиционен килт, както и много други групи, носещи традиционни носии – от Тирол, Елзас, Бретан.
„Вселенската църква е тук“ – казах си аз. Много, много мъже, жени и деца носеха това, което някога наричахме „празнични дрехи“ – най-хубавите дрехи, които обличаш, но не с цел да се показваш, а от любов и уважение към нашия Господ и към събитието на Благодатта, в което участваха.
Впечатление правеха и знамената: почти всички бяха национални, но в центъра се открояваше Пресветото Сърце Исусово. Видях испански знамена, флагове от Тексас, но може би тези, които ме трогнаха най-много, бяха френските трибагреници – якобински, но с Пресветото Сърце Исусово и Непорочното Сърце Мариино – лично мен те ме развълнуваха заради това, което искат да изразят, а именно че една държава, родена от Революцията, може и трябва да се върне към Христос. Мотото на св. Пий X “Instaurare omnia in Christo“ („Да се възстанови всичко в Христос“) присъства и в тези жестове и символи.
След шест часа под палещото слънце, а след това и под поройния дъжд, голямата общност продължи с едно просто и спокойно празнуване, хранейки се заедно, запознавайки се и поздравявайки се взаимно.
Някой ще каже, че това не е по-различно от всеки друг голям католически събор. И все пак се усещаше нещо различно – една сдържана радост (нямаше аплодисменти или възгласи – литургията не е спектакъл). Имам предвид радостта на онези, които дълго бяха коленичали в мократа трева, без да се оплакват, за да бъдат в присъствието на нашия Господ.
Това е духът на Братството, това е, което то иска от Светия Престол – свободата на обича Христос и Църквата, да служи на Бог и да свидетелства за Него в света.
Вчера народът от Екон напусна Валезе не със страх от отлъчване от Църквата (екскомуникация), а именно с този ангажимент за трудното време, което предстои.

Паоло Гулисано

Източник: www.aldomariavalli.it
Превод: © www.catholic-news.bg

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Светият Престол обяви формалната екскомуникация на Свещеническото браство „Св. Пий X“ >>>>>>>

Льофевристите пристъпиха към неканоничните епископски ръкополагания въпреки призивите на папа Лъв XIV >>>>>>>

„Пазители“ на истината? >>>>>>>