Catholic-news

Вярата в ангелите пазители може да бъде обоснована библейски и в двата Завета.

В книгата „Изход“:
Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил; пази се пред лицето му и слушай гласа му; не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него (Изх. 23,20).

В Евангелието от Матей:
Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. (Мт 18,10)

В Деяния на апостолите четем, че слугинята Рода се сблъскала с неверието на всички, събрани в къщата, когато съобщила, че Петър е освободен от затвора. Вместо това те възразили: „Това е неговият ангел“ (срв. Деяния 12,13–15).

Преданието

Въз основа на тези библейски откъси – а вероятно и на устното предание – Ориген заявява: „Казва се, че всеки вярващ, дори и да е съвсем малък в Църквата, е придружаван от ангел, за когото Христос свидетелства, че непрестанно съзерцава лицето на Отца“ („За началата“ II, 10.7). Това учение се появява още преди Ориген – към края на първи или началото на втори век – в раннохристиянския сборник с текстове, известен като „Апостолски отци“ (вж. Jean Daniélou, op. cit., с. 90).

Отците от „Златния век“ на патристиката споделят същото виждане. Според св. Василий „на всеки вярващ е определен ангел, освен ако не го прогоним чрез грях; той пази душата като войска“ (Проповеди върху псалмите 33,6). А Иларий, позовавайки се на Псалм 34,8, пише: „Всички вярващи получават помощ от тези небесни служители, съгласно Писанието: „Ангелът Господен обкръжава онези, които се боят от Него“ (Псалмите 137 [PL 9, 786 D]).

След като разглежда и претегля възгледите на мнозина църковни отци (Климент Александрийски, „Eclogae propheticae“ 50; Тертулиан), св. Тома Аквински заключава в „Summa Theologica“ (259), че всеки човек получава ангел пазител при раждането си, но към него незабавно се присъединява и демон, който завижда на човека за призванието му към онова вечно блаженство, което самият демон е изгубил.

При кръщението силата на Христос слиза върху човека. Разбира се, дори след кръщението всеки запазва своя противник. „И все пак сега, чрез благодатта на Христос, добрият ангел е по-силен и защитава онзи, който му е поверен наново чрез Христос“ (Ж. Даниелу, цит. съч., с. 93; вж. Василий Велики, „Тълкувание на Исаия“ VIII, 207 [PG 30, 476 C]). Ориген изразява това много нагледно: „Когато човек приеме вярата, Христос – който го е откупил от злите властници със Своята кръв – поверява повярвалия в Бога на свят ангел, който поради своята чистота непрестанно съзерцава лицето на Отца“ („Тълкувание на Матей“ 13,28).

В Катехизиса на Католическата църква

336 От самото начало (вж. Мт 18:10) до смъртта (вж. Лк 16:22) човешкият живот е обгърнат от бдителната грижа (вж. Пс 34:8; 91:10–13) и застъпничеството на ангелите (вж. Йов 33:23–24; Зах 1:12; Тов 12:12). „До всеки вярващ стои ангел като закрилник и пастир, който го води към живота“ (Василий, *Adv. Eunomium* 3,1). Още тук, на земята, християнският живот участва чрез вярата в блаженото общение на ангели и хора, обединени в Бога (вж. също 1020).
Празникът на ангелите пазители се чества литургично като задължителен възпоменателен ден на 2 октомври.

Личната почит към Ангелите Пазители съществува още от IX век. От XV век нататък Ангелът Пазител се почита заедно с празника на свети Архангел Михаил. Специален празник, посветен на Ангела Пазител, се появява първоначално в Испания. През 1670 г. папа Климент X въвежда празника на Ангелите Пазители за цялата Църква и определя датата 2 октомври за неговото честване.

Сред светците има такива, които са изпитвали дълбока почит към своите Ангели Пазители. Света Франческа Римска е известна с това, че нейният Ангел Пазител е бдял с любов както над нея, така и над децата ѝ. Тя е била напътствана от ангели, като са ѝ били определяни различни ангели в зависимост от задачата, която Бог ѝ е възлагал. Имала е привилегията да съзерцава ангелите пазители в цялата им слава и красота, а от нейните откровения може да се почерпи духовно обогатяване.

Свети отец Пио е поддържал връзка с Ангела Пазител на всяко от своите духовни чеда и ги е приканвал: „Изпрати ми своя Ангел Пазител!“
Собственият Ангел Пазител на свети отец Пио е изиграл ключова роля в мисията на великия светец. Именно той е предавал молбите на духовните чеда и е действал като вестител, носещ небесни благодати. Делото на светите Ангели Пазители е уникално, особено по отношение на помощта, която оказват на отделните души, и познаването на талантите, способностите и дадената от Бога мисия на всяка душа.

Подбор и превод: catholic-news.bg