Catholic-news

Становище на о. Федерико Ломбарди, говорител на Ватикана, относно дискусията за презервативите:

В края на единадесета глава на книгата „Светлина на света” Папата отговаря на два въпроса във връзка с борбата със СПИН и употребата на презервативи, т.е. на въпроси, свързани отново с дискусията, възникнала след няколкото думи на Папата, произнесени по тази тема при пътуването му в Африка през 2009 година.

Папата подчертава ясно, че тогава не е искал да взема по принцип позиция по проблема за кондомите, а да поясни убедително, че проблемът СПИН не може да се реши единствено с раздаването на презервативи, тъй като трябва да се направи много повече: да се предпазва, да се възпитава, да се помага, да се дават съвети и да се стои близо до хората, било то, за да не се разболяват, било то в случай, че вече са болни.

Папата отбелязва, че и в нецърковните среди се е стигнало до подобно съзнание, както се вижда от така наречената теория „АВС” (Abstinence [въздържание] – Be Faithful [вярност] -– Condom [презерватив]), в която първите два елемента (въздържание и вярност) са много по-решаващи и основни за борбата срещу СПИН, докато презервативът се явява накрая като уклончива маневра, когато първите две позиции липсват. Затова трябва да бъде ясно, че презервативът не е решението на проблема.

След това Папата простира поглед по-надалеч и настоява, че съсредоточаването единствено върху презерватива е равносилно на банализирането на сексуалността, която губи така смисъла си на изразяване на любовта между личности и се превръща в известна степен в „дрога”. Борбата срещу банализирането на сексуалността е част от най-големите усилия, за да се оцени положително сексуалността и да има положителен ефект върху човека в неговата цялостност.

В светлината на този всеобхватен и задълбочен поглед върху човешката сексуалност и днешната и проблематика Папата потвърждава, че „Църквата естествено не гледа на презервативите като на автентичното и морално решение” на проблема СПИН.

С това Папата не реформира и не променя учението на Църквата, а го потвърждава, като изхожда от перспективата на ценността и достойнството на човешката сексуалност като израз на любов и отговорност.

Същевременно Папата отчита една необичайна ситуация, в която упражняването на сексуалността представлява истински риск за живота на другите. В такъв случай Папата не оправдава морално безразборното упражняване на сексуалност, а смята, че употребата на презерватив с цел понижаване на опасността от заразяване „ е първа стъпка на отговорност”, „първа стъпка по пътя към една човешка сексуалност” в сравнение с неизползването, което излага другите на опасност.

Така ходът на мислите на Папата със сигурност не може да се дефинира като революционна промяна.

Мнозина теолози и уважавани личности на Църквата са защитавали сходни позиции и продължават да ги защитават; вярно е, обаче, че не ги бяхме чули все още с толкова голяма яснота от устата на един Папа, дори това да е станало под формата на интервю, а не като акт на учителната власт.

Следователно Бенедикт ХVІ смело допринася за изясняване и задълбочаване на един отдавна дискутиран въпрос. Това е един оригинален принос , тъй като от една страна той държи на верността към моралните принципи и дава яснота чрез отхвърлянето на един илюзорен път, както го представя „доверието в презерватива”; и понеже от друга страна той показва разбиращ и широк поглед, загрижен да намери малките стъпки – дори само първоначални и още объркани – за едно често много духовно и културно обедняло човечество към хуманно и отговорно упражняване на сексуалността.

(по kath.net)