Catholic-news

Публикуваме откъси от книгата-интервю на Петер Зеевалд с Папа Бенедикт ХVІ „Светлина на света”. Подзаглавието на изданието е „Папата, Църквата и знаците на времето”.

Радостта от християнството
Целият ми живот е пронизан от една пътеводна нишка, а именно – християнството дава радост, то разширява хоризонтите. Защото, в крайна сметка, да живееш винаги и само „срещу” би било непоносимо.

Просяк
Що се отнася до Папата – той също е един беден просяк пред Бога, дори още повече отколкото другите хора. Естествено, най-напред винаги се моля на Бога, с Когото ни свързва, така да се каже, старо приятелство. Но аз призовавам и светците. Много близки са ми Св. Августин, Св. Бонавентура и Св. Тома от Аквино. Затова им казвам: „Помогнете ми!”. Но, само по себе си е ясно, че и Богородица винаги и във всички случаи е едно велико прибежище. Именно в този смисъл аз влизам в общението на светците. Заедно с тях, укрепен от тях, след това говоря с добрия Бог, като преди всичко прося нещо, както и благодаря за нещо, или просто съм щастлив от нещо.

Трудности
Разбрах, че без тях не може. Но преди всичко трябва да сме внимателни с оценката за Папата – доколко той е значим, докато е жив. Само с отминаването на времето може да се определи какво място в историята заема определена вещ или човек. Но това, че атмосферата невинаги ще бъде радостна, бе очевидно, като се има предвид как се е формирало съвременното световно съзвездие, с всички сили на разрушението, с всички съществуващи в нея противоречия, с всички опасности и грешки. Но ако аз получавах от всички страни само одобрение, тогава може би трябва да се запитам дали наистина се занимавам с известяването на Евангелието.

Свещениците-педофили
Тези факти в никакъв случай не бяха неочаквани за мен. В Конгрегацията за доктрината на вярата се занимавах с американските случаи; видях, че същата ситуация възниква и в Ирландия. Но разкриването на общата картина предизвика огромен шок. От избирането ми на Петровия Престол не един път съм се срещал с жертви на сексуално насилие. Преди три години и половина, в речта си към ирландските епископи, аз ги помолих „да установят истината за това, което се е случвало в миналото, да вземат всички мерки, за да се изключи повторение на това в бъдеще, да се гарантира пълно спазване на принципите на справедливостта, и най-вече – да се съдейства за духовното изцеление на жертвите и на всички онези, които са пострадали от тези нечувани престъпления”. Трудно бе да се преживее този факт – че свещенството, а заедно с него и самата Католическа Църква, са опетнени от тези престъпления. Но в такъв момент бе важно да не забравяме и това, че в Църквата има добро, а не само тези ужасни неща.

Медиите и случаите на сексуално насилие
Бе очевидно, че действията на медиите бяха насочени не само към търсене на истината, но и към чувство за удовлетворение от това, че се появи възможност да приковат Църквата на позорния стълб и да я дискредитират. И въпреки всичко трябва да е ясно следното нещо – доколкото става дума за това, че те изнасят истината на бял свят, ние трябва да им бъдем признателни. Истината, в комбинация с правилно разбраната любов, е ценност номер едно. Освен това медиите не биха могли да дават такава информацията, ако в самата Църква не бе извършвано зло. Само затова, че злото дойде отвътре от Църквата, други успяха да го обърнат против нея.

Прогресът
Възниква въпросът какво разбираме под думата „прогрес”. Съвременната епоха търсеше свой път, ръководейки се от идеите за прогрес и свобода. Но какво е прогресът? Днес ние виждаме, че прогресът може да бъде и разрушителен. Затова е необходимо да поразсъждаваме над критериите, към които трябва да се придържаме, та прогресът наистина да е прогрес.

Истинската нетолерантност
Истинската опасност, пред която сме изправени, се състои в това, че толерантността бива унищожавана в името на самата толерантност. Съществува опасност от това, че разумът – т. нар. западен разум, твърди, че вече е установено онова, което е правилно, като по този начин претендира за една тоталност, която е враг на свободата. Смятам, че тази опасност трябва да бъде изобличена. Никой не трябва да бъде принуждаван да е християнин. Както и никой не трябва да бъде принуждаван да живее съгласно „новата религия” като една единствена истина, задължителна за цялото човечество.

Джамии и забрадки
Християнитe са толерантни и спокойно се отнасят към изразяването на вярата от другите. Ние сме радостни, че в арабските държави от Залива (Катар, Абу Даби, Кувейт) има църкви, в които християните могат да отслужват Литургията, и да се надяваме, че така ще бъде навсякъде. Ето защо е естествено и при нас мюсюлманите да могат да се събират на молитва в джамии.
Що се отнася до забрадката, аз не виждам причина за нейната повсеместна забрана. Казват, че някои жени я носят не по своя воля, което на практика е своеобразно насилие над тях. Разбираемо е, че в тези случаи не можем да се съгласим с това нещо. Ако обаче те желаят да носят забрадка по своя воля, не разбирам защо това трябва да им бъде забранявано.

Превод: Католически новини
Очаквайте още откъси от книгата-интервю с Папа Бенедикт ХVІ