Catholic-news

На 28 ноември 2010 г. – деня, в който Католическата Църква чества Първа Адвентна Неделя, Папа Бенедикт ХVІ се показа от работния си кабинет от апостолическия дворец във Ватикана и произнесе пред събралото се множество на площад „Св. Петър” кратко размишление. След размишлението Папата и верните заедно измолиха традиционната неделна молитва „Ангел Господен”.
Представяме в превод пълния текст на казаното от Светия Отец:

„Скъпи братя и сестри!
Днес, в Първата неделя от Адвента, Църквата започва нова литургична година, нов път на вярата, който, от една страна, напомня за деянията на Исус Христос, а от друга – се насочва към своя окончателен завършек. Именно в тази двойна перспектива трябва да се живее времето на Адвента, вглеждайки се както в първото пришествие на Божия Син, когато се роди от Дева Мария, така и в Неговото пришествие в слава, когато Той ще дойде „да съди живите и мъртвите”, както казваме в Символа на вярата. Върху тази впечатляваща тема за „очакването” ми се иска днес за кратко да обърна внимание, защото тя засяга един дълбоко човешки аспект, в който вярата се превръща, така да се каже, едно цяло с нашето тяло и нашето сърце.
Целият наш личен, семеен и обществен живот е проникнат от това измерение на очакването. Очакването присъства в хиляди ситуации – от най-малките и тривиални до най-важните, които изискват нашето пълно и цялостно участие. Такива са очакването на дете, чието раждане очакват съпрузите; очакването на роднина или приятел, който идва да ни навести отдалеч; очакването на младеж или девойка, на които им предстои решаващ изпит или предстоящо интервю за работа; в интимните отношения – това е очакването на срещата с любимия човек, очакването на отговор на писмо или получаването на прошка… Може да се каже, че човек е жив, докато очаква, докато в сърцето му живее надеждата. И човекът се познава по неговата надежда – нашият духовен и морален „растеж” може да се измери с това какво очакваме, на какво се надяваме.
Ето защо всеки от нас, особено в това време на подготовка за Рождество Христово, може да се запита: какво очаквам? Към какво точно в този момент от живота ми се стреми моето сърце? Същият този въпрос може да се постави на ниво семейство, общество, народ. Какво всички ние очакваме? Какво обединява нашите надежди, какво общо имат те? В периода, предшестващ рождението на Исус, в Израил било много силно очакването на Месията, т.е. на Помазаника, на потомъка на цар Давид, който най-после трябвало да освободи народа от всяко морално и политическо робство и да установи Божието Царство. Но никога никой не е и мислел, че Месията ще се роди от скромна девойка, каквато била Мария – годеница на праведния Йосиф. Дори и Тя не могла да предположи това, макар в сърцето И очакването на Спасителя да било толкова голямо, а Нейната вяра и надежда – толкова горещи, че Той да успее да намери в Нея достойна майка. Впрочем, Бог Сам Я подготви за това преди всички векове. Съществува тайнствена връзка между очакването на Бога и очакването на Мария – Негово творение, Което Той Сам изпълни с благодат и Която остана абсолютно отворена за замисъла на любовта на Всевишния. Нека всички да се учим от Нея – Жената на Адвента, да живеем сред всекидневните дела с нов дух, с чувство на дълбоко очакване, което може да изпълни само идването на Бога”.

Източник: Агнуз