„Рожби ехиднини, кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв“?

4 декември 2016, 01:00

Проповед за Втора Адвентна неделя

Автор: архиепископ Винченцо Палия,
председател на Папската академия за живота

Докато правим първите стъпки към Рождество Христово, се сблъскваме с фигурата на един велик пророк – Иван Кръстител. Евангелистът го представя като човек, облечен в камилска вълна и кожен пояс на кръста, храната му се състои от акриди и див мед. Оттеглил се е в Юдейската пустиня, далеч от Йерусалим, и говори на странен, но въпреки всичко – много ясен език. „Рожби ехиднини” – казва той на онези, които подтискат най-слабите, предсказвайки им Божия гняв. На всички заявява, че брадвата сега вече лежи при корена на дърветата – което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огъня. С други думи, неговите укори предупреждават жителите на Йерусалим за тяхната отдалеченост от Бог и Неговата любов.

Иван стоял далеч от Йерусалим. Лишил се от всичко – искал да бъде силен само в словото: „Гласът на викащия в пустинята”. Да, неговото име е „Гласът на викащия”. Това е само един глас, който обаче показва пътя към спасението: „пригответе пътя на Господ”. Днес този пророк се завръща сред нас. Но кой е този глас? Това е Евангелието. Това слово е един глас, който показва пътища, различни от тези на подтисничеството, преследването само на собствените интереси, презрението, насилието, безразличието. Иван повтаря: „Покайте се, защото се приближи царството небесно”. Пътищата, по които вървим, често са далеч от Евангелието. Ето защо, да се покаем означава преди всичко да поискаме прошка за дистанцията, която сме оставили между нас и Евангелието, между нас и Господ Исус. А Господ дава своята прошка, откривайки пред очите ни онова, което Той вижда – същото нещо, което вижда и Исайя: един свят, в който „вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо. Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване на Господ”. Това е един свят, лишен от насилие и изпълнен с добра воля и приятелство. Това е Божието Царство, което ще замени този наш тъжен и жесток свят, където хората продължават да воюват, където насилието на тероризма поражда безпокойство, където хората вървят срещу ближните си, където една част от народа се изправя срещу друга, където всеки се затваря в собствения си егоцентризъм и мисли само как да защити своите собствени интереси.

Ние се нуждаем от идването на Бог и Неговото Царство. А Бог идва, близо е, вече е при портите. Това е благата вест на Рождество Христово, която се въплъти в образа на едно детенце. Да, Детенцето от Витлеем ще ни води към царството. Ако я четем с любов, малката книжка, наречена Евангелие, ще ни осветлява и ще ни води. Светият Дух, който днес ще се излее в сърцата ни, е като огън – ще стопли сърцата си, защото вече не сме роби на егоизма; ще ръководи стъпките ни, та да не се въртим винаги и само около нас самите; ще подкрепя ръцете ни, та да сме готови да помогнем на нуждаещия се; ще укрепи нозете ни, за да вървим по пътищата на любовта; ще осветлява ума ни, за да разпознаваме истинските и хубави неща от живота.

Превод: (c) www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар