Catholic-news

Проповед за тържеството
Непорочно зачатие на Дева Мария

Често може да се чуе, че детето следва своята майка. Когато обаче става дума за Светата Божия Майка, Църквата ни учи на нещо друго – Майката върви след Своя Син. В литургичния цикъл много празници на Божията Майка съответстват на празниците, посветени на Христос: рождество, въведение в храма, възнесение в небето. Що се отнася до светостта, Църквата, следвайки Свещеното Писание, казва, че Христос е бил „изкушен във всичко, освен в грях” (Евр 4, 15). Църквата ни казва още, че и Дева Мария е не само свята, но е безгрешна, непорочна. Преди 150 години, на 8 декември 1854, Папа Пий ХІ провъзгласи догмата за Непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария.
Непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария празнуваме по време на Адвента и това не е случайно. Църквата отбелязва този празник именно в това време, и то не само защото Рождение Богородично се чества девет месеца по-късно – на 8 септември. През миналата неделя четохме евангелския откъс за Иван Кръстител: „защото той е, за когото е казал пророк Исайя: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“ (Мт 3, 3). Тези думи остават актуални и за нас, които се подготвяме за второто пришествие на Христос. Въпреки това, единственият, изпълнил изцяло това пророчество – това е Дева Мария. Пресвета Богородица и е самият приготвен път, използван от Словото, за да влезе То в човешката история. Този път бе приготвен от Самия Бог с внимание и търпение от самото начало на времената. В Нея всички препятствия, които биха могли да попречат на идването на Христос, бяха премахнати. Мисията, с която бе изпратен Иван Предтеча, бе изпълнена по-рано от Пресветата Дева, съгласно пророчеството на Исайя: „Ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси. И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят. (Ис 35, 4. 8). Света Мария е именно приготвеният от Бога път. Защо можем да сме сигурни в това? В трите днешни четива намираме три обяснения: защото Тя е „новата Ева”, защото Тя е „благодатна” и защото Тя е образ на Църквата.
Дева Мария е новата Ева. Това, че Божията Майка била непорочният път на Божието Слово, го потвърждава цялата традиция на Църквата. Както за западната, така и за източната традиция, Богородица е immaculata, panaghia, achranta, pananoma, т.е. не само свята, но без грях. Въпреки всичко са съществували различни богословски мнения по повод на момента, в който Мария станала непорочна. Блаженият Августин твърдял, че Тя била очистена от греха по време на Своето рождение. Св. Тома смятал, че това е станало по време на Благовещението. Преди 150 години Католическата Църква провъзгласи учението за непорочното зачатие на Пресвета Богородица, съгласно което Тя била спасена от Христос не благодарение на очистването от греха, а благодарение на предпазването от греха от самото начало на Нейния живот. Вероятно ще си кажете: „Каква е разликата? Нима Мария е можела да греши в утробата на Ана?”.
Догмата за непорочното зачатие може да бъде разбрана само в светлината на католическото учение за първородния грях. Но какво е първородният грях? Това не е грях в прекия смисъл на думата като някаква незаконна постъпка, извършена от нас. Това не е и „петно”, получено от нас при раждането ни и измито при кръщението. Това не е нещо, което имаме, а напротив – недостатък, липса на нещо. Това, че се раждаме с първородния грях означава, че човек няма възможността самостоятелно да вземе участие в божествения живот. Тази благодат ни се дава в кръщението – нашето осиновяване от Бог Отец в Христос. Така че първородният грях не е някакво „петно”, а лишение от освещаващата благодат, която ни се дава в кръщението.
От какво произтича този недостатък? Той произхожда от греха на човешкия род, от греха на всеки от нас – отказалите се от Божията любов. Библията обяснява, че коренът на този грях е в първите хора – Адам и Ева. Нашето спасение изисквало Христос, Когото апостол Павел нарича новия Адам, да възстанови човешкия род в неговото истинско естество, нарушено от първия Адам. Но пришествието на новия Адам не би било възможно без съдействието на Неговата Майка. Светите Юстин и Ириней Я наричат нова Ева. Ето защо днес четохме откъс от книгата Битие, наричана от традицията Протоевангелие, защото пророчествува за победата на Евините наследници, т.е. победата на Христос: „И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата” (Бит 3, 15). Жената, за която става дума – това е новата Ева. Но новата Ева не може да бъде по-малко чиста, отколкото първата. Затова Тя, съгласно католическото учение, никога не е била под влиянието на греха. И така, Богородица е новата Ева. Тази мисъл може да се изрази по друг начин, ако използваме думите на архангел Гавриил, които чухме днес в евангелския откъс: „Радвай се, благодатна” (Лк 1, 28). Гръцката дума k?charitom?n? може да се преведе и като „пълна с благодат”. Да се каже, че Мария се е родила непорочна, без първороден грях, означава да потвърдим, че от първия момент на Своето съществуване, предвид божественото майчинство, Тя е била осветена от божествената благодат, която всички останали хора ще получат при кръщението, т.е. при раждането в Христос.
Тази благодат не отделя Богородица от нас. Напротив, може да се каже, че в морален смисъл Мария е пример за святост за всеки християнин. Светостта – това е преди всичко способност да казваш „да” на Бог. Цялата история на нашето спасение е изградена на тези „да”: „да”-то на Авраам, „да”-то на Мария и Йосиф, „да”-то на всички светци. Непорочното зачатие не отделя Пресветата Дева от другите хора с някаква непристъпна стена. Пресвета Дева Мария имаше свободата да каже на Бог „да” или „не”. Без тази свобода Нейното „да” нямаше да има чак толкова голямо значение. Любовта е възможна само при наличието на свобода. Божията Майка би могла да каже „не”, Тя би могла да сгреши. Така че непорочното зачатие не противоречи на постепенното освещаване на Мария, на Нейното израстване в благодатта, укрепването във вярата. Освен това Божията Майка през живота си не извършила нищо необикновено и не изиграла такава роля в изграждането на Църквата, каквато имали апостолите. Но въпреки всичко Нейният живот е пример за всеки християнин. Животът на Дева Мария ни показва, че истинската свобода е възможна само извън греха. Както Светият Отец каза неотдавна в Лурд: „Мъже и жени, бъдете свободни, но помнете, че човешката свобода се намира под влиянието на греха. Тя (свободата – бел. ред.) също се нуждае от освобождение. Христос е нейният освободител, защото Христос ни дари свободата. Мария – неизвършилата грях, е единствената изцяло свободна твар. Тя ще ни помага да вървим по пътя на пълното осъществяване на нашето човешко естество”. Да, братя и сестри, Бог очаква нашето „да”, нашето съгласие да приемем любовта Му, нашето съгласие във всичко да сме послушни на Неговата воля. На тези, които като Пресветата Дева, казват „да” на Бог, Божието Слово дава „възможност да станат чеда Божии” (Ив 1, 12).
„Нова Ева”, „благодатна”… Още не сме говорили за второто четиво, което чухме днес. То ни помага да разберем по какъв начин непорочното зачатие прави Мария „икона на Църквата”. Апостол Павел пише на ефесяните: „Бог ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов” (Еф 1, 4).Този химн се пее всеки понеделник по време на вечерната молитва. Ние сме призвани от Бог към непорочност. Благовещението продължава и сега: това не е само среща на Бог с Мария, това е среща на Христос с Неговата Църква. И така, Мария не е само пример, не е само връх на светостта за всяко създание, както е изразено това във византийското песнопение („по-честита от Херувимите и по-славна от Серафимите”), но Богородица е и есхатологичният образ на Църквата, най-съвършеното създание от сътворения свят, възроден от Христос. Със Своята святост Тя предзнаменува състоянието, в което ще се намира Църквата в края на историята на спасението, когато всички ние ще сме способни да кажем „да” на Бог.
Гавриил като някакъв откривател показал на Мария благодатта, която се намирала в Нея. Да просим от Бог, по застъпничеството на Света Богородица, да ни изпрати ангелите, които биха ни открили и на нас благодатта, намираща се в нас. И тогава ще можем да кажем „да” на Бог, за да се роди Христос вътре в нас. Тогава и ние, подобно на Пресветата Дева, непорочно зачената, ще станем Божи път на земята. Амин.

Отец Ясинт Дестивел, OP
Превод: Католически новини