Catholic-news

Проповед за тържеството на Дева Мария Богородица

Вторият Ватикански Събор ни учи да гледаме на Мария като „икона” на Църквата, т. е. да гледаме Нейния съвършен пример и Нейното първенство. Но може ли Мария да бъде модел на Църквата и от гледна точка на титлата „Майка на Бог”, с която я честваме в този ден? Възможно ли е ние да станем майки на Христос?
Не само че е възможно, но някои Отци на Църквата са стигнали дотам да кажат, че без това подражание титлата на Мария би била ненужна за мен: „Какво ме засяга – казват те, – че Христос се е родил един път от Мария във Витлеем, ако не се роди чрез вярата в моята душа?”. Самият Исус даде начало на това отъждествяване на Църквата с титлата „Майка на Христос”, когато каза: „Моя майка и мои братя са онези, които слушат Божието Слово и го изпълняват” (Лк 8, 21). Днешната Литургия ни представя Мария като първата от онези, които стават майки на Христос, чрез внимателното вслушване в Неговото Слово. Литургията е избрала за този празник именно евангелския откъс, в който е записано, че „Мария пък запазваше всички тези думи в сърцето си”.
Как конкретно се става майка на Христос, ни го обяснява самият Исус – като се вслушваме в Словото и го изпълняваме. Тук трябва да имаме предвид две непълни майчинства или два типа прекъсване на това майчинство. Едното е онова, старо и познато – абортът. Той се случва, когато се зачева един живот, но не се ражда, защото, в същото време, по естествени причини или поради човешкия грях, бебето умира. Доскоро това беше единственият случай, който се отнасяше до непълното, незавършено майчинство. Днес обаче е познат и един друг случай, който се състои, противно на предходното, в раждането на дете, без то да е било заченато. Така става в случаите със заченати деца в епруветка, поставени впоследствие в утробата на жена, а в още по-грубия и тъжен случай – утроба, дадена на заем, срещу заплащане, която да приюти човешки животи, заченати другаде. В този случай, онова, което жената ражда, не идва от нея, не е заченато „най-напред в сърцето, а след това в тялото”.
За съжаление и в духовен план съществуват тези две тъжни опции. Зачева Исус, без да Го роди, този, който приема Словото, но не го изпълнява; който продължава да прави един след друг духовни аборти, декларирайки намерения за обръщане, които впоследствие биват систематично забравяни и изоставяни по средата на пътя; този, който като забързан наблюдател гледа лицето си в огледалото, след което си тръгва, забравяйки веднага какъв е бил (срв. Як 1, 23-24). Най-общо казано – който има вяра, но без дела.
Обратно, Христос се ражда, без да е бил заченат, в онзи, който върши много дела, дори и добри, но все дела, които не идват от сърцето, не са от любов към Бог и с правилно намерение, но по-скоро по навик, от лицемерие, поради преследването на собствена слава и собствен интерес, или просто от удоволствието да правиш нещо, да си действен. Най-общо – който върши дела, но няма вяра.
Тези са негативните случаи на незавършеното, непълното майчинство. Св. Франциск от Асизи ни описва един позитивен случай на истинско и пълно майчинство, който ни прави да изглеждаме като Мария: „Ние сме майки на Христос – пише той – когато Го носим в сърцето и в тялото си с божествена любов и с чисто и искрено съзнание; раждаме Го чрез светите дела, които трябва да бъдат осветяващ пример за другите”. Ние – иска да ни каже светецът – зачеваме Христос, когато Го обичаме с искрено сърце и чиста съвест, и Го извеждаме на светло когато вършим свети дела, които Го показват на света.

Отец Раниеро Канталамеса, OFMCap.
Превод: Католически новини