Чрез вярата Исус може да се роди във всеки
Проповед за тържеството на Дева Мария Богородица
Вторият Ватикански Събор ни учи да гледаме на Мария като „икона” на Църквата, т. е. да гледаме Нейния съвършен пример и Нейното първенство. Но може ли Мария да бъде модел на Църквата и от гледна точка на титлата „Майка на Бог”, с която я честваме в този ден? Възможно ли е ние да станем майки на Христос?
Не само че е възможно, но някои Отци на Църквата са стигнали дотам да кажат, че без това подражание титлата на Мария би била ненужна за мен: „Какво ме засяга – казват те, – че Христос се е родил един път от Мария във Витлеем, ако не се роди чрез вярата в моята душа?”. Самият Исус даде начало на това отъждествяване на Църквата с титлата „Майка на Христос”, когато каза: „Моя майка и мои братя са онези, които слушат Божието Слово и го изпълняват” (Лк 8, 21). Днешната Литургия ни представя Мария като първата от онези, които стават майки на Христос, чрез внимателното вслушване в Неговото Слово. Литургията е избрала за този празник именно евангелския откъс, в който е записано, че „Мария пък запазваше всички тези думи в сърцето си”.
Как конкретно се става майка на Христос, ни го обяснява самият Исус – като се вслушваме в Словото и го изпълняваме. Тук трябва да имаме предвид две непълни майчинства или два типа прекъсване на това майчинство. Едното е онова, старо и познато – абортът. Той се случва, когато се зачева един живот, но не се ражда, защото, в същото време, по естествени причини или поради човешкия грях, бебето умира. Доскоро това беше единственият случай, който се отнасяше до непълното, незавършено майчинство. Днес обаче е познат и един друг случай, който се състои, противно на предходното, в раждането на дете, без то да е било заченато. Така става в случаите със заченати деца в епруветка, поставени впоследствие в утробата на жена, а в още по-грубия и тъжен случай – утроба, дадена на заем, срещу заплащане, която да приюти човешки животи, заченати другаде. В този случай, онова, което жената ражда, не идва от нея, не е заченато „най-напред в сърцето, а след това в тялото”.
За съжаление и в духовен план съществуват тези две тъжни опции. Зачева Исус, без да Го роди, този, който приема Словото, но не го изпълнява; който продължава да прави един след друг духовни аборти, декларирайки намерения за обръщане, които впоследствие биват систематично забравяни и изоставяни по средата на пътя; този, който като забързан наблюдател гледа лицето си в огледалото, след което си тръгва, забравяйки веднага какъв е бил (срв. Як 1, 23-24). Най-общо казано – който има вяра, но без дела.
Обратно, Христос се ражда, без да е бил заченат, в онзи, който върши много дела, дори и добри, но все дела, които не идват от сърцето, не са от любов към Бог и с правилно намерение, но по-скоро по навик, от лицемерие, поради преследването на собствена слава и собствен интерес, или просто от удоволствието да правиш нещо, да си действен. Най-общо – който върши дела, но няма вяра.
Тези са негативните случаи на незавършеното, непълното майчинство. Св. Франциск от Асизи ни описва един позитивен случай на истинско и пълно майчинство, който ни прави да изглеждаме като Мария: „Ние сме майки на Христос – пише той – когато Го носим в сърцето и в тялото си с божествена любов и с чисто и искрено съзнание; раждаме Го чрез светите дела, които трябва да бъдат осветяващ пример за другите”. Ние – иска да ни каже светецът – зачеваме Христос, когато Го обичаме с искрено сърце и чиста съвест, и Го извеждаме на светло когато вършим свети дела, които Го показват на света.
Отец Раниеро Канталамеса, OFMCap.
Превод: Католически новини
Новини: Проповеди
Коментари
Няма коментари
Оставете коментар