Осветената Църква освещава света

12 февруари 2017, 09:41

Проповед за Пета Обикновена Неделя

България придобива своята сол от морето, затова има достатъчно. Солта има голямо приложение в химията и кулинарството. В Италия в някои региони правят хляб без сол и когато го ядеш веднага се чувства липсата.
Когато готвим, не използваме много сол, но без нея храната ще остане безвкусна. От това можем да направим едно заключение: християните в света са малко, но какво би бил светът без тях? Въпросът за посланието на християните в света е отново актуален.
Примитивният човек се страхувал от света, по-точно от природата. Горите, планините били опасни, защото в тях имало непознати сили. Там имало диви зверове, там живеели боговете и затова било по-добре да не се доближаваш до тях. Освен това, дивата природа била пълна със съкровища. Куражлиите се престрашавали да си вземат нещо от тях. Днес вече това не е така. Хората не се страхуват от горите, но за горите. Притеснени сме и за въздуха. В градовете се налагат ограничения за колите, за да можем да дишаме. Тези въпроси стават все по-наболели, а решението им все по-належащо. Какво да направим за нашия красив свят, за да не го унищожим, а с него – и самите нас? Някой политици казват, че “това не е наш проблем, че катастрофата ще настъпи след няколко поколения.” Виждаме, че отговорността за света е свързана с отговорността за хората и за нас самите. Какво казва християнската традиция по проблема?
Църковните Учители представят един библейски поглед. Бог сътвори света превъзходен, пълен с възможности за човека, да намери прехрана и да му е добре. Но Адам съгреши и така и природата понесе последствията от неговия грях. В началото тя е била раят, където всичко в нея е било за доброто на човека. Но след греха, природата престава да съдейства на неговото господарстване и често се обръща срещу него. Възникват природни катастрофи, животните нападат човека, времето прави живота му труден.
Въпреки тези недостатъци светът си остава дар от Бога и тези, които служат на Бога потвърждават, че светът им помага в доброто. Ние също сме призвани да се очистим от греха и така да освободим света от проклятието.
От Житията на светците разбираме, че те не са се съмнявали, че човек е способен на това. Знаем за египетските монаси на които са им прислужвали диви зверове: опитомен лъв, две големи змии пазят стаята на монаха. Мечката принасяла мед на Св. Серафим Саровски, когато му дошли неочаквани гости. Св. Фанциск от Асизи укротил злия вълк и проповядвал на птиците. Всичките тези примери, било истински или легенди, имат само един смисъл: показват, че човек има сила да се очисти така, че в обкръжението му се появяват знаците на обновеният рай.
Очистението е свързано с освещаването. Най-добре го виждаме в живота на Христос. Всичко, което докосвал с ръцете си, се освещавало. Когато влиза във водите на Йордан те се осветили и от тогава имат силата да освещават човека и да очистват греховете му при кръщението. В края на своя живот Исус освещава хляба и виното, за да станат Негово тяло и Неговата кръв. Тази сила за освещаване на света продължава и в учениците Му, в Църквата и във всички християни. Затова се покланяме на мощите на светците, правим поклонничества. Стремейки се към светостта, те освещавали своите тела и всичко около себе си.
Този мотив е изразен в иконата на Педесетницата – Слизането на Светия Дух. Апостолите седят в кръг, като владиците на събора. По средата има празно място и то е осветлено със специална светлина. Тя означава невидимото присъствие на Христос в Църквата: “Ето, аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мт 28,20). В долната част на иконата има нещо като малка стая, в която е затворен един човек, представлявайки цар Космос. Той е в затвора и страда заради греховете на хората. Но благодарение на Светия Дух, Когото апостолите приемат, той ще бъде освободен от своя затвор. Осветената Църква освещава света.
Тази вяра намира израз в благославянето на това, което взимаме в ръцете си. Благославяме хляба, преди да го разчупим, благославяме децата, преди да заспят, работата си, преди да я започнем. Вярваме, че сме призвани да освещаваме света в който живеем.
Ние сме сътворени по образ Божи, по образа на Сътворителя и заедно с него творим свят и ние. Той ще бъде такъв, какъв го направим. Св. Йоан Златоуст казва, че Бог предал своето дело на сътворението на човека, за да го завърши. Подобно на художник, оставящ незавършена картина на своя ученик. Това е голямо доверие. Той трябва да се вживее в мисълта и в душата на художника, постоянно да си сътрудничи с него. Светът без нас, хората, няма да е това, което трябва да е. За нас да сме солта на земята в този смисъл е голяма чест и привилегия.

Отец Яромир Задрапа, SDB
(Проповедта е излъчена в българския ефир на радио „Ватикана“ и е публикувана на сайта на българската секция на радиото през 2011 г.)

Източник: www.vaticanradio.org

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар