Нищо не може да замени Евхаристията

13 април 2017, 14:50

Проповед за Велики Четвъртък

1. Както пише Йоан-Павел ІІ в енцикликата Ecclesia de Eucharistia, когато отслужваме евхаристичната жертва, пред нашия вътрешен поглед изниква онова, което се случило във вечерта на Велики Четвъртък – по време на Тайната вечеря и след нея. Всъщност установяването на Евхаристията по един тайнствен начин предзнаменувало събитието, което скоро трябвало да се случи, като се започне с молитвата в Гетсиманската градина (срв. Ecclesia de Eucharistia, n. 3). Колко странно и неубедително в контекста на тези думи звучат оправданията на някои хора, които се опитват да оправдават своето отсъствие от неделната Литургия: „На Литургията идвам, за да се срещна с Бога. Но всъщност да се срещна с Него мога навсякъде – в гората, в планината, в собствената стая. В уютната домашна обстановка или в безкрайната горска тишина е възможно дори и по-лесно да се съсредоточа. Затова, вместо да отида на църква, ще си остана у дома”. Безспорно тези разсъждения си имат своята вътрешна логика, която, на пръв поглед, обяснява всичко. Въпреки това тази логика се вмества в тези думи на Папата: „По време на Литургията ние отново виждаме Господ Исус, Който излиза от горницата и заедно с учениците се спуска към долината, за да пресече потока Кедрон и да се качи на Елеонската планина. (…) Започна проливането на същата тази кръв, която Той току-що дари на Църквата в Тайнството Евхаристия като душеспасително питие” (n. 3). Вероятно в никой друг ден не осъзнаваме толкова добре, колкото на Велики Четвъртък, колко много се омаловажава значението на Евхаристията, когато тя бива схващана само като някаква среща. Това не е просто спомен за пасхалните събития, но е и тяхно подновяване – в Евхаристията нетленно са запечатани страданията и смъртта на нашия Господ (срв. Ecclesia de Eucharistia, n. 11).
2. Колко поразени трябва да са били апостолите, когато в един момент Исус станал от масата на Тайната вечеря, и „като взе убрус, препаса се”. Когато Исус поискал да измие нозете на Симон Петър, той започнал да протестира. Той все още смятал, че да миеш нозете – това е задача на слугите и робите, а не на Този, в Когото те виждали Месията, пратен от Бога. „Което върша Аз, ти сега не знаеш” – спокойно му отговорил Исус.
Сама по себе си постъпката на Исус e достатъчно разбираема. При Него тя има свое собствено значение и то се потвърждава от това как дотогава Той се отнасял към хората. И не е случайно, че тази постъпка е извършена по време на Тайната вечеря. „ако Аз, Господ и Учител, ви измих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму”. Указанието е напълно ясно: трябва първо Исус да „измие” нас, и тогава ние ще можем да „измиваме нозете” на другите. И първото измиване става на всяка Света Литургия. Във всяка Евхаристия Исус Христос е готов не само да се наведе до нозете на човека, но и да принесе в жертва живота Си.
Така Светата Литургия става училище на любовта, която е готова дори да се наведе, за да „измие нозете” на брата. В това се изразява истинското величие на човека. И степента на готовност да се наведем се определя от това в каква степен ние самите сме „умити” от Исус. Затова никоя друга форма на молитвата не може да замени Евхаристията.

Отец Войчех Загроцки, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар