Кръстът – откриване на любовта на Отца

14 април 2017, 12:00

Проповед за Велики Петък

Възпитаните в юдаизма апостоли не могли да разберат кръста. Когато Исус предрекъл Своята смърт, Петър реагирал много решително. Хората, които днес изповядват нехристиянски религии, също не могат да разберат кръста. Мнозина с удивление питат: „Как е възможно от разновидност на бесилото да се направи отличителен знак на цяло едно вероизповедание?”. Защото този път води до култ към болката и страданието. Християнството явно е очаровано от страданията…
Да, но християнството през цялата своя история никога не е било очаровано от страданията. Та нали Исус многократко се смиляваше над страдащия човек, носейки му не само облекчение в страданията, но и пълно изцеление. Какъв тогава е смисълът на Исусовия кръст?
Кръстът – това е откриване на любовта на Отца. „Защото Бог толкова възлюби света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен” (Ив 3, 16). Това означава, че за нас кръстът е знак на любов, а не на страдание. Християнството не е религия на страданията, а религия на любовта.
Но е несполучливо отделянето на кръста от страданията. Необикновено изразителен в този смисъл е филмът на Мел Гибсън „Страстите Христови”. Той предизвика много разногласия и дискусии. Някои подложиха на съмнение стойността на филма, сочейки „прекомерния” реализъм в представянето на кръстния път на Исус Христос. А може би в това и се състои замисълът на режисьора – да покаже цялата жестокост, свързана с кръстния път, та по този начин да противостои на всеки, който се опитва и продължава да премълчава страданието, сякаш любовта е възможна без жертва?
Кръстът само като знак на страданието няма смисъл. Има обаче смисъл страдание, понесено от любов към братята. Вторият Ватикански Събор формулира изключително важна истина за човека: човек не може изцяло да реализира себе си по друг начин, освен чрез безкористното отдаване на самия себе си (срв. Gaudium at spes, n. 4). Себеотдаването изисква способност да носиш кръста, изисква смело приемане на страданията.
Ето защо не трябва да се учудваме, че човешкият живот е изпълнен с мъки. Страданието е неотменна част от любовта на хората един към друг: към съпруга и съпругата, към майката и бащата, към всекиго. Колко болки и мъки трябва да понесе майката, когато на бял свят се появява новият живот! Колко труд влагат родителите, за да възпитат децата си! На какви жертви са склонни, за да запазят единството на семейството! Ако любовта е безкористно отдаване на самия себе си на друг, то тя трябва да коства нещо на този, който се отдава. Страданието е характерно за любовта по природа. Затова кръстът е най-изразителният символ на любовта.
Св. Максимилиян Мария Колбе добре разбрал истината за кръста. Офицерът от Гестапо, виждайки носения от него кръст, му изкрещял: „И ти вярваш в това?”. И чул в отговор: „Да, вярвам”. Той ударил монаха по лицето и още един път, още по-гръмогласно, попитал: „Вярваш ли?”. „Да, вярвам”. Офицерът отново ударил, но когато Максимилиян още веднъж повторил „Вярвам”, хлопнал вратата и излязъл. Той бил поразен – за пръв път в живота си срещнал човек, който не се срамувал от кръста.
Днес ние също не се срамуваме от кръста. Коленопреклонно се покланяме пред него…

Отец Анджей Шлюсаж
Превод: Католически новини

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар