Исус – заровеното имане и скъпоценният бисер

26 юли 2020, 23:00

Проповед за 17-а Обикновена неделя

Молитвата от днешната Литургия ни помага с думите: „О, Отче, източник на мъдростта, Който ни откри в Христос скритото имане и скъпоценния бисер, дай ни познанието на Светия Дух, за да съумяваме да оценяваме измежду нещата в света неоценимата стойност на Твоето Царство, бидейки готови да се откажем от всичко, за да придобием Твоя дар”. Нека се обърнем към Господ, Който е наш Отец и източник на всяка мъдрост, да освети нашия живот.
В първото четиво Соломон, още млад, призван да стане цар и съдия на своя народ, се обръща към Господ с искреността и смирението на дете, знаейки че е просто едно момче, без опит, без умения: не се възгордява от това, че е цар. Изправен пред отговорността, която чувства, той започва да се моли и да иска от Господ големи неща. „Дай на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е лошо”. Той моли за мъдрост на сърцето. Господ оценява тази молитва, хвали я и я удовлетворява. „Задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш – ето, Аз ще сторя по думите ти: Ето, давам ти мъдро и разумно сърце”. А ние какво искаме от Господ за нашия живот? Само здраве, благосъстояние, материални неща…?
Божието Слово днес ни учи да се молим за важните неща, за разпознаване на доброто и злото, за мъдрост и доброта в сърцето, за дълбок и траен смисъл на живота. Мъдростта на сърцето означава да оползотворим и използваме всичко, което имаме, но преди всичко се проявява в това да знаем как да използваме сърцето, да умеем да обичаме Бог и ближния. Евангелието ни говори за нива, зърно, труд и за едно имане, което било намерено. Имането и скъпоценният бисер се превръщат в най-важното нещо. За това имане, за този скъпоценен бисер човек е готов да направи всичко. „Върви, човеко, изпълнен с радост, и продай всичките си вещи и си купи оная нива”. Сега вече имаш всичко. Господ, Исус, Неговото Царство …това ли е нашето имане? Чувстваме ли го така – като щастие, като по-голяма благодат, спрямо която не съществува нищо по-важно, но която придобива и дава стойност на всички други неща? Изпълнен съм с радост, когато се отказвам от толкова неща, продавам вещите си, отказвам се от всичко, което ми принадлежи, за да придобия Божието Царство, тук на земята и вечността? Нека помислим за толкова много примери на хора – млади и стари, които са направили своя важен избор, отказали са се от големи неща, за да следват Исус, за да следват призванието, за което са се чувствали повикани. Някои – към религиозен, свещенически или мисионерски живот, но също така и много други – към семеен живот, към брак, към важния и значим избор на съпруг или съпруга. Исус – нашето имане, нашата радост.

Свидетелство: Бях на 22 години, току-що се бях дипломирал като вътрешен дизайнер в Тревизо. През август 1978 г. се присъединих към една група от млади студенти по теология и към един свещеник-мисионер, пътуващи за Венеция. По време на туристическата обиколка имах възможността лека-полека да ги опозная и усетих едно дълбоко съзвучие с техния начин на живот, с техния идеал, почувствах, че съм намерил онова, което винаги съм желаел. И така, в мен се зароди въпроса дали и аз не съм призван да споделя техния живот. Изборът да отдам на Бог целия си живот в моя случай се изразяваше в това да напусна работата, приятелката си, мисионерската група, с която работех, църковното движение, в което участвах. С тези съмнения и с това търсене вътре в сърцето, аз продължих да се срещам с тези приятели, изживявайки с тях един опит от 15 дни, където узнах повече какво е да споделяш бедността с хиляди братя. Разбрах, че не можех да продължавам да съм същия, че нещата не можеха да продължават както обикновено. Тогава реших да не купувам повече обувки, панталони, ризи според модата, мислейки за хилядите братя, които нямат нищо. Тези малки решения от една страна ме правеха щастлив, защото споделях нещо мое, а от друга страна непрекъснато ме вкарваха в криза, защото чувствах, че Бог не желаеше от мен само някакво дребно спестяване, а целия мой живот. Така между мен и Бог започна една борба, продължила година и половина. Страхът, съмненията и несигурността се бяха превърнали във всекидневни мои усещания. На фона на цялата моя дълбока несигурност бях помолил Бог да ми даде някакъв знак. Две седмици след моята молба получих отговор от Бог… Бях поразен от някаква форма на пареза на гласните струни, което ми попречи да говоря в продължение на месец и половина. При това положение аз можех да говоря само с Бога. Посредством Словото Той ми показа, че ме зове отвъд моите грешки, ограничения, съмнения, страхове, грехове. В сърцето си повтарях думите, отправени към пророк Йеремия: „Не бой се, защото Аз съм с теб, за да те защитя”. Отлично си спомням стаята, часа, деня, в които казах моето „да”, но най-вече си спомням спокойствието и радостта, които изпитах. И днес, в моментите на трудност си спомням за всички тези неща, намирайки в тях извор на сила и кураж, за да се сблъсквам с живота. Лука

Дон Роберто Роси
Превод: Католически новини

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар